Въпреки първоначалното си намерение, Росен Марков пусна само една риба във водите на градския фонтан. Останалите шарани той раздаде на минувачи, които бяха излезли на разходка и нямаха никакво намерение да упражнят конституционното си право на вот. По този начин зевзекът деликатно им намекна, че са инертни като шарани. С това намигване, а и с официалния призив, който Марков си беше окачил на врата, акцията придоби типичната за рибите двойнственост, която скъса логическата връзка между първоначалния замисъл и същинското изпълнение. "За кого да гласуваме, ако всички шарани са в шадравана", недоумяваха минувачите, които явно изобщо не си даваха сметка, че шараните са се озовали в ръцете им, а не във фонтана...