Не една заповед е издавана за спирането на тока и водата в района, но още на следващия ден собствениците отново разполагат с електроснабдяване и водоподаване. Да живееш в зоната на свлачището обаче е изключително рисковано. Хората трябва да проумеят това. Никой не може да предвиди в кой момент земята ще поддаде и ще отприщи нови разрушения, коментира инж. Олег Колев, главен експерт „Свлачища и укрепване на територии” в община Варна. С милиметър-два, със сантиметър земята се движи всеки ден. Свлачището продължава да бъде все така активно. Достатъчно е само месец да не си идвал на мястото и веднага ще доловиш разликата – тя е очевадна, уверява експертът.
Въпреки че идейният проект за изграждането на естакада отдавна чака финансиране от държавния бюджет, община Варна не е спряла да търси средства, включително и чрез европроекти. За нас е важно да намерим решение за възстановяването на пътя. Укрепването на свлачищната зона от около 50 дка изглежда мисия невъзможна на фона на претенциите на частните собственици. Тъкмо затова естакадата си остава елегантен начин да се осигури път, но и да се даде алтернатива за стабилизиране на масива, изтъкна инж. Колев. Той припомни, че съществува вариант и за създаването на изкуствен риф, който да бъде финансиран от ЕС. Това на практика ще създаде възможност за обособяването на плажна ивица, каквато също е необходима за ограничаване на негативните процеси. В крайна сметка буните са временно решение, тъй като подлежат на разрушаване, а и морските течения се променят. Язва като „Трифон Зарезан“ вреди на родния туризъм, категоричен бе специалистът.