Днес отбелязваме 187 години от рождението на Марк Твен

Когато говорим за хора, които завинаги ще останат в историята, несъмнено Марк Твен (30 ноември 1835 г.- 21 април 1910 г.) заслужава особено внимание. Или поне усмивка. Той се отличава контрастно от редицата големи имена в световната литература и журналистика, защото създава един свят, в който без страх, директно и с хумор се говори за атеизъм, политика и робство – свят, отричан и приеман с предразсъдъци през 19-ти век.

„Неотдавна един от Мисури ми изпрати снимка на къщата, в която съм се родил. Досега винаги съм твърдял, че тя е палат, но занапред ще внимавам повече в приказките си.“

През 1835г., годината, в която прелита Халеевата комета, се ражда и Самюъл Лангхорн Клемънс, който по-късно всички ще нарекат Марк Твен. Той е расте в дълбочината на Американския Юг свободен и палав, заобиколен от широки полета и тесни улички. Този период от живота му е повлиял дълбоко на по-нататъшното му развитие като личност и творец. Много от детските си щуротии и пакости той включва в произведенията си, а детето в него никога на умира, въпреки превратностите в живота му.

Безгрижното детство на Марк Твен е свършва за един ден, когато баща му умира от пневмония. Едва дванадесетгодишен Твен се сбогува с безоблачното щастие и волност. Спира да ходи на училище и вместо това започва да учи за печатар при редактора и собственика на вестник „Куриър“. Наградата за труда му като чирак не е парична, той получава храна и дрехи. Тъй като собственикът на вестника е бил любител на икономиите, на Марк Твен му се е налагало да краде по малко картофи и чесън, за да не умре от глад. Това са най- бедните му години.

Твърдо решен да излезе от този капан, той вижда решение на проблемите си в параходството по река Мисисипи. Тогава не е и предполагал, че това ще е повратна точка в бъдещото му развитие като журналист и писател. Именно този период от живота му, оказва най-голяма влияние върху неговото творчество. През четирите години, докато е плава по реката се среща с голям брой хора и опознава до най-малки подробности човешката същност и странности. След години в автобиографията си авторът пише, че никога не е забравил тези лица и на част от персонажите е дал живот в книгите си. От този период датира и псевдонимът на Самюъл Клеманс – Марк Твен.

“Чрез израза „Марк Твeн!“, моряците се предупреждавали за понижаване нивото на водата до минимума, нужен за плаване по реката. Вероятно с първият си подпис като „Марк Твен“, той е искал да каже на света: „Хей, вижте ме! Аз идвам, ще ви покажа живота през моята призма, ще се разходите по страниците на моите мисли, ще ви настаня между редовете на моите думи и ще ги разлея в душите ви. Предупредени сте!“ ”

На 28 годишна възраст, след всичките си професионални криволичения, Марк Твен започва работа във вирджинския вестник „Ентърпрайз“ като репортер. Хапливият език и умението да шаржира политиците не се харесват на управляващите. Те неспирно отпращат критики и недоволство срещу неговите статии и разследвания. Но силните на деня не са подозирали каква голяма услуга му правят. В борбата с политическата цензура, Марк Твен се превръща от неизвестен прохождащ репортер във влиятелна личност. Хората го забелязват и обикват.

„Истината е ценно благо и затова с нея трябва да се борави пестеливо.“

Той взема отношение по значими социални, обществени и политически проблеми.В негово лице обикновените, трудещи се граждани намират подкрепа. Не е сложно, дори е много простичко – чрез книгите и посланията си, Марк Твен е учил хората на свобода. Затова не е изненадващо, че в този период той е на върха на славата не само в Америка, а в почти целия свят.

Чувството за хумор на Марк Твен е гледната точка, през която пречупва живота. Иронията, самоиронията и насмешката са неговата действителност и винаги са придружавали очертаването на човешките слабости и абсурди. Ако действието се развиваше в наши дни, ироничният хумор навярно щеше да е търговската марка на Марк Твен, известна може би почти колкото най-обичаните му книги. Неговите афоризми и размисли за живота не спират да удивляват с адекватността си за всяка епоха, дори днес.

"Дойдох с Халеевата комета през 1835 г. Следващата година тя идва отново и очаквам да си отида с нея. Ще бъде най-голямото разочарование в живота ми, ако не си отида с Халеевата комета. Всевишният без съмнение е казал: "Ето две необясними явления; дойдоха заедно, трябва и да си отидат заедно".

И действително, той си заминава ден след най- близката позиция на кометата до Земята - 21 април 1910 г.

16 крилати фрази, които ще ви усмихнат

"Когато се съмнявате, говорете истината."

"Нищо не трябва да се коригира повече от навиците на някой друг."

"Колкото по-малко знае човек, толкова повече шум вдига и толкова по-голяма заплата получава."

"Правото на глупост е една от гаранциите за демокрация и свободно развитие на личността."

"Шумът не доказва нищо. Често кокошката, снесла яйце, кудкудяка така, сякаш е снесла планета."

"Банкерът е човек, който ви дава назаем чадър в слънчев ден, за да го вземе веднага щом започне да вали."

"Човекът е бил създаден в края на работната седмица, когато Бог е бил уморен."

"Единственият начин да останете здрави е да ядете това, което не искате, да пиете това, което не ви харесва, и да правите това, което не ви харесва."

"Бедата не е, че има твърде много глупаци, а че мълниите не са разпределени правилно."

"Доброто родителство е способността да скрием колко много мислим за себе си и колко малко мислим за другите."

"По-лесно е да издържиш дузина порицания, отколкото да чуеш една съмнителна похвала."

"Хората, които имат собствена скръб, знаят как да утешат другите."

"Подготвянето на добра импровизирана реч отнема повече от три седмици."

"Една от най-поразителните разлики между котката и лъжата е, че котката има само девет живота."

"Най-лошата самота е, когато човек се чувства неудобно в себе си."

"Човечеството има едно наистина мощно оръжие и това е смехът."