- Г-н Лечев, на 10 юни „Фондацията“ се завръща на варненска сцена за дългоочакван от феновете рок концерт. Вълнувате ли се от предстоящата среща с публиката?
- Това ще бъде много юнашки концерт. Нас големите сцени не ни плашат, както и малките (смее се). Скоро четох едно интервю със Стинг, в което казва, че навремето, като са създавали Police, за тях не е имало никакво значение дали са в „Роял Албърт Хол“ или в клуб за 5 души. Ние сме точно така, като тях. Спокойни сме, понеже както казва Иван Лечев (смее се), ние не изпълняваме непознати песни. Това е нещо, което почти задължително има успех, стига ние да си изсвирим и изпеем добре парчетата.
- Какво ще ни представите?
- Ще има засилено присъствие на песни на „Щурците“, които стават на 55 г. Затова и турнето ни е със заглавие “ФОНДАЦИЯТА" празнува “ЩУРЦИТЕ" на 55 г.” Следващото подобно юбилейно събитие ще бъде може би, когато стана аз на 70 (смее се).
- Ако ви върна назад във времето, създавайки „Фондацията“, вярвахте ли, че супергрупата ще има такъв успех?
- Аз бях абсолютно сигурен, че този проект ще има такъв успех, затова и се съгласих да участвам в него. Всички тези песни, прекрасно написани, да не позволим през годините да бъдат забравени и изтикани в ъгъла и хората да имат възможност да ги слушат и да си ги спомнят непрекъснато. А хората толкова много си ги спомняха, че чак обиколихме целия свят с тях. Дори не съм знаел, че толкова много българи има по света. Все още сме длъжници на българите, които са в Бразилия и Аржентина. Все не успяваме да се организираме да отидем, пътят е много дълъг. Сложно е. Въпреки че бяхме в Австралия. Там българите са много организирани. Особено по южното крайбрежие в градове като Аделаида, където има българи, които живеят от 20-те години на миналия век. Те говорят архаичен български, но имат своя църква, училища, много са сплотени и държат един на друг. Това е ужасно приятно. За съжаление не навсякъде по света е така.
фотограф: Димитър Алексов
- Какви са плановете на „Фондацията“ през лятото и до края на годината?
С проекта “”Фондацията празнува Щурците на 55 г.” гостуваме в “Летен театър” Варна на 10 юни, после сме в Бургас в “Летен театър” - на 21 юли, Тутракан - на 28 юли, Пловдив, “Античен Театър” - на 5 август и в Созопол на “Аполония” - на 4 септември. Имаме и още няколко покани. В процес сме на уточняване кои песни ще добавим. Мисля, че ще бъде интересно.
- Имате ли любима песен от репертоара на „Фондацията“?
- Много обичам „Ближи си сладоледа“ на Дони по начина, по който ние сме я направили. Още като я правехме, трябваше да се свири соло цигулка и мен не знам как ме прихвана да свиря фолклорно соло, но с румънски мотиви, леко влашки. Получи се много смешно и до ден днешен така я свирим. Много ми е приятно да я свиря. Това е майтап, разбира се. Много добре ни се получават много песни като „Клетва“, „Малкият принц“, на Б.Т.Р. парчетата стават супер. Приятното е, че ги правим по наш начин, не е задължително да е оригинал.
- Мислили ли сте да създадете музика специално за „Фондацията“?
- В ход са вече и разговори, че е крайно време да напишем музика специално за „Фондацията“, а както се казва, когато започне да гърми, най-вероятно ще завали. Това ще бъде следващият ни проект, за догодина.
- Ще успеете ли да постигнете единомислие за новата музика?
- Покрай това, че работим заедно, ние много се сприятелихме. Надявам се, че това ще помогне. Между нас няма ревност. Гледаме да има баланс в репертоара. Песните от различните групи, които изпълняваме, да са равнопоставени. Надявам се, че този процес ще бъде много лесен. Най-големият проблем е моят, може би и на Венко, който освен инструментална музика, не съм чувал да пише нещо друго. Аз пък пиша много рядко. Последно написах 2 песни за новия албум на Стефан Вълдобрев. Много се радвам, че хората ги приеха много радушно. Значи се получава.
- С Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“ сте изключително успешни и хората ви обичат.
- Новият ни албум е много готин. Тепърва започваме да правим клипове. Предстоят ни и доста концерти.
- Работите ли по нещо ново с ФСБ?
- С ФСБ имаме две песни, които са в бинаурален формат. Едната я пуснахме, другата предстои да я пуснем. Ще направим и клипове. За концерт не сме говорили засега. Хвърлили сме всички усилия да завършим един стар проект, чийто резултат ще бъде невероятен. Заснехме навремето концерт със симфоничен оркестър на Античния театър с Пловдивската филхармония под диригентската палка на Григор Паликаров. Оркестрациите направи Румен Бояджиев-син – няма нужда да казвам, че са изключителни. Симфоничният оркестър е може би най-съвършеният инструмент, измислен от човечеството.
- А за вас китарата ли е най-съвършеният инструмент?
- Аз съм завършил цигулка и това ми е работата по принцип. Всичко друго е хоби. Завършил съм и сомелиерство, но и това ми е хоби (смее се).
- Имат ли българите култура за пиенето на вино?
- Нещата вървят към подобрение. Българинът пие ракия, в което няма нищо лошо. Аз лично изключително рядко попадам на нещо, което става за пиене от гледна точка на ракията. Предпочитам вино при всяко положение.
- А култура към музиката има ли?
- И това върви към подобрение. По едно време беше изчезнала съвсем. Напоследък виждам, че и симфоничните зали се пълнят. Не е без значение културната политика, която води Софийска филхармония в лицето на Найден Тодоров. Той очевидно, освен че е страшен музикант и диригент, има много добри качества като мениджър. Без това няма как в наши дни. Същото може да се каже за Дони. Той е свръхестествено умен. Не се оставя да заспива, непрекъснато си поддържа ума.
- А вие как успявате да се справяте с толкова много дини под една мишница?
Когато човек има желание, време винаги се намира. Аз сега пиша и театрална музика (смее се). Това е един френски текст. Казва се „Капан за самотен мъж“. Поставя го Йосиф Сърчаджиев в Малък градски театър „Зад канала“. Той ми е поставил много висока летва.
Рядко ми се случва да пиша театрална музика, но пък съм носител на „Аскеер“. Бях и номиниран два пъти преди това. Така и се запознахме със Стефан Вълдобрев. И двамата бяхме номинирани, седяхме един до друг в Театъра на Армията. И двамата не спечелихме, но пък си останахме приятели за цял живот. Което е по-голяма награда от всичко.
- Голямо приятелство имате и с Константин Цеков и Румен Бояджиев, които през 1975 г. създават ФСБ. Вие се включвате няколко години по-късно. Кой ви подаде ръка тогава, за да сте тук днес, и то толкова успешни?
- На нас тогава ни подаде ръка „Балкантон“. По ред причини ни гласуваха доверие. Мен лично ме извикаха тогава, защото бях от малкото китаристи, които можеха да четат ноти. В една студийна работа няма как да се справиш, ако не можеш да четеш ноти. Има една поговорка в нашите среди - Как да накараш един китарист да спре да свири или да свири тихо – слагаш ноти пред него и той сам спира (смее се). Учейки цигулка, аз нямах някакви проблеми с нотите. И така започна всичко.
- Защо днес няма такива банди като ФСБ, „Щурците“, „Тангра“?
- В клубния ъндърграунд има страхотни музиканти и групи като Caliberty и вокалиста им Jamie Rashed. Никой нямаше обаче да чуе за тях, ако не бяха в „Гласът на България“. Страшни музиканти са. И не само те. Има и Odd Crew, и други, които по някаква причина стоят настрани. Да не говорим за моята вечна болка Нуфри. Аз съм му страшен фен! Има и много хора, които не знам, че съществуват и много се надявам да ми се появят. Имам го като мисия в „Гласът на България“.
- Как виждате бъдещето на музиката?
- Музика ще има винаги в един или друг вид. Даже сега се забелязва огромно връщане към симфоничната музика. Най-големите продажби са на стара музика, което показва, че хората подсъзнателно я чувстват близка. Искат такава музика, която не е направена механично, създадена е от добри музиканти и има интересна мелодия и хармония. И в момента има такава музика. Просто човек в количеството трудно може да отдели качеството.
- За какво мечтаете?
- Да свиря, докато мога да дишам. Дано да съм здрав! Покойният Оскар Питърсън свиреше до последно. Но, както казва Джон Ленън – „Животът е това, което се случва, докато човек прави планове“.
В турнето “Фондацията" празнува “Щурците” на 55 г.” на сцената ще стъпят легендарните Валди Тотев и Георги Марков, които ще се присъединят към Кирил Маричков и останалите членове на “Фондацията” - Дони, Иван Лечев, Славчо Николов и Венко Поромански. Всички те ще изпълнят заедно най-големите хитове на знаменитата група.
За първи път от 5 години насам “Шурците” ще бъдат заедно на една сцена.
За първи път от 5 години насам “Шурците” ще бъдат заедно на една сцена.
Музикантите от “Фондацията” обещават неповторимо изживяване за всички по време на концертите, а турнето ще продължи само до края на 2022 г.
Супер музикантите ще свирят първо в Русе – на 6 май, следва Варна, “Летен Театър” – на 10 юни, Бургас, “Летен Театър” - на 21 юли, Тутракан - на 28 юли, Пловдив, “Античен Театър” - на 5 август и Созопол, в рамките на “Аполония” - на 4 септември.
Билети можете да намерите в системата на Ticketportal.bg (тук), на касата на Летния театър и бензиностанции ОМВ.
Подробности следете във фейсбук страницата на Ticketportal.