„Изложбата ни е вдъхновена от тези отрязъци от време в живота на човек, в които той се чувства истински свободен – споделя Калина Мавродиева. - Това, което вълнува и двама ни, е онова, което е привидно далеч, но в същото време е дълбоко в нас. Дава отражение на светогледа и дори по някакъв начин определя тънките граници на човешката чувствителност. Ние разглеждаме съзерцанието като акт, който разширява полето на личната свобода. А „Скок във вода“ е заглавие на една от картините, които ще представим в изложбата. Моите картини са от последните няколко години, в тях се опитвам да се докосна до порива на вятъра, тишината и силата на водата. За мен е важен процесът на работа, в който преживявам различните състояния на рисунките. Иска ми се работите, които представям в изложбата, да носят усещането за лекотата, която ни дава процесът на съзерцание.“
Сред работите на Калина Мавродиева са картини, рисувани с маслени бои върху хартия от циклите „Разходка с лодка“ и „Да можеш да летиш“, 2020, а Юлий Таков се вглежда в „Южно море“, неговата техника е маслени бои върху платно. „В последните ми работи от серията “Дългото пътешествие” – признава артистът, - в центъра на вниманието ми е художникът като сборен образ и представата за значимостта на неговите занимания. От една страна художникът е в обществото между себеподобните си и неговата уникалност е поставена под въпрос. От друга, самият той се мултиплицира до безкрай. Дългото пътешествие е за преживявания, които са много лични и аз нарочно исках да ги предам в малки акварели, които да въздействат като извадки. Във времето ще развивам тази тема.“
За двамата художници, които са заедно и в живота, проф. Станислав Памукчиев пише: „Тук и сега, преди или после, някъде другаде и винаги. В неопределеността, на границата между измеренията, е артистичното пътешествие на Калина и Юлий – тяхното пропътуване в задпределното, безграничното, неназовимото. Съвремието се занимава твърде много със себе си. Твърде много със сега и тук. Историческото време и пространство направиха видим света, разказаха го банално, цинично. Досадата от прагматиката на ситуативното хоризонтално живеене в настоящето породи копнежа, смелостта и решителността на пътешествениците в безпределното. Събуди страстният копнеж за някъде и винаги... За Калина и Юлий изкуството е тяхната духовна сватба. Живописта е техният начин за пътешествие, залутано през белите мъгли и сияния, гмуркане и пътуване в синята глъб. Непрогледността и безпределността облепват невидимото тяло на душата с мистика, с копнежа и любопитството към изначалния и трансцендентен хоризонт на спасение.
Човеците на Юлий са обърнали гръб, достигнали са предел и врата към нещо друго – незнайно и притеглящо. Съзерцават някъде отвъд или някъде навътре, в очакване на събитие от друг порядък, от друго онтологично измерение. Избелелите пространства на Калина са били обитавани само от бели и невидими същества, преди да долетят самолетите. Съзерцанието в нещо толкова близко и толкова далечно е поетиката на бленуващата душа. А там всеки е сам. Доверчиви и смирени, застинали на прага, някъде преди безкрая, Калина и Юлий ни повеждат към места – чисти, прозрачни и светли, с надеждата и очакването за среща, среща някъде, някога и винаги – в тяхната Ноа Ноа. Завиждам на готовите да тръгнат с тях! Надалеч...“
Изложбата е отворена за посещения от 1 юни до 26 юни 2021 г. в Художествения музей „Георги Велчев“. Откриването е от 18:00 на 1 юни.