След отмяна на строгите противоепидемични мерки Държавна опера Варна подновява редовната си програма на 10 април с „Тоска“, който поставя и началото на XXI Великденски музикален фестивал. За да представи една от най-хубавите режисьорски трактовки на Кузман Попов, е поканен Маестро Лучано Ди Мартино. Артистичният директор и заместник директор на Държавна опера Пловдив, дирижирал на най-престижните сцени в Германия, Италия, Русия и други страни, отдавна не е гостувал във Варна, така че ценителите очакват с нетърпение срещата с неговото диригентско майсторство. Във великолепно подбрания солистичен състав ще приветстваме изключителни артисти - Габриела Георгиева като Тоска и Иван Момиров като Каварадоси, заедно със солистите на Държавна опера Варна Пламен Димитров като Скарпия и Евгений Станимиров като Анджелоти. Останалите роли изпълняват Гео Чобанов, Христо Ганевски, Людмил Петров, Петър Петров, Благовеста Статева, Георги Корбаков и Милен Митев.


На следващия фестивален ден, 14 април, е планиран балетът „Лебедово езеро“ от Чайковски с оригинална хореографска редакция на Сергей Бобров. В главните роли ще аплодираме отново примабалерината от Скопие Мария Кичевска като Одета/Одилия и премиерсолистите на балетната трупа във Варна Франциско Руиз като Принц Зигфрид и Павел Кирчев като Ротбарт..

На 16 април ще проследим драматичния обрат на събитията в мюзикъла „Парижката Света Богородица“, представен като оригинален концерт с костюми по музика на Рикардо Кочанте, с оркестрация на Данко Йорданов. Режисьорът Петко Бонев и диригентът Страцимир Павлов, заедно със сценографката Ася Стоименова и хореографката Станислава Томова, са създали вълнуващ спектакъл, достоен за безсмъртния роман на Виктор Юго. Принос за това имат и артистите – очарователната двойка на сцената и в живота Лилия Илиева и Велин Михайлов в ролите на Есмералда и Квазимодо, Драгомир Шопов като Клод Фроло, Борислав Веженов като Феб Дьо Шатопер, Николай Колев, Мария Павлова и Виктор Ибришимов, без да забравяме оркестъра, хора и балета на Държавна опера Варна.

17 април е специална дата в XXI Великденски музикален фестивал. Тогава варненските симфоници ще отбележат своя 75-годишен юбилей със Симфоничен концерт, под палката на именития български диригент Павел Балев, главен диригент на Филхармония в Баден-Баден и главен художествен ръководител на Международната лятна академия „Карл Флеш“. В празничния концерт ще прозвучат премиерно за Варна две сюити от балета "Сътворението на света" от съвременния руски композитор Андрей Петров. В програмата са включени още Увертюра "Прометей" от Лудвиг Ван Бетовен и Концерт за пиано и оркестър в сол мажор от Морис Равел със солист младия виртуоз на пианото Ивайло Василев. Макар и само на 13 години, той вече има завидна колекция от над 20 награди от международни конкурси в България, Русия, Гърция, Испания, Италия, Германия, Франция, Великобритания и други страни, като повечето от тях са гран-при или първи награди.

Варненската филхармония ще гостува със същия концерт в рамките на Софийски музикални седмици в зала „България“ на 28 юни 2021 г.


Във фестивалният април 2021 предстои и 74-та годишнина на Държавна опера Варна. Официално регистрирана на 6 април 1947 г. като Народна опера Варна, тя започва своето летоброене от 7 септември 1947 г., когато варненци възторжено приветстват първата варненска оперна постановка – „Продадена невеста“ от Б. Сметана. Режисьор е Петър Райчев, първият български тенор от плеядата световноизвестни български оперни гласове, певец, режисьор и педагог с огромни заслуги за развитието на българското оперно изкуство, основоположник на Варненската опера, един от създателите на Пловдивската и на Русенската опера. На диригентския пулт застава неговият син Руслан Райчев, завършил с отличие диригентско майсторство във Виена, диригент на първия Държавен симфоничен оркестър във Варна и пръв главен диригент на Варненската опера. От Варна започва неговата блестяща 60-годишна кариера на един от най-големите съвременни диригенти, триумфирали на най-престижните сцени.

74 години по-късно, на 23 и 24 април 2021 г., варненските почитатели на най-красивото музикално изкуство отново са поканени в операта, за да съпреживеят предпремиерата на операта „Вълшебната флейта“ от В. А. Моцарт, която не е поставяна тук от 32 години. С премиерата на това заглавие, точно на превратната за обществено-политическото развитие на България дата 10 ноември 1989 г., е била открита ремонтираната близо десетилетие Основна сцена на Варненския театър. А премиерата на „Вълшебната флейта“ 2021 ще бъде една от кулминациите в тазгодишното издание на Опера в Летния театър.

"Вълшебната флейта” (Die Zauberflöte, н.ез.) е последната опера на В. А. Моцарт, писана в годината на неговата смърт – 1791. Операта има две действия, издържани в популярната по онова време форма зингшпил (Singspiel, н.ез.), която включва едновременно говорни диалози и пеене. Създадена е по либретото на Емануел Шиканедер – известен за времето си актьор, режисьор, автор на пиеси, импресарио, както и извънреден ценител на таланта на Моцарт. Още щом става директор на прочутия виенски театър „Ан дер Вин” Шиканедер възлага на композитора да напише опера върху негово либрето. За сюжет избира приказната поема „Лулу или Вълшебната флейта” от книгата на Виланд „Джинистан” (Jinnistan). Моцарт работи с увлечение и успява да завърши операта през септември 1791 г. Премиерата е на 30 септември в извънградския „Freihaus Theater”. Оркестърът дирижира самият Моцарт, в образа на Папагено се превъплъщава самият Шиканедер, а Царицата на нощта – роля, изискваща значителни вокални умения – е поверена на снахата на Моцарт Йозефа Хофер. Успехът на „Вълшебната флейта” е огромен.

През ноември 1792 г. Шиканедер обявява 100-тното представление на операта, но Моцарт не присъства, тъй като умира само 2 месеца след премиерата – на 5 декември 1791 г. Днес „Вълшебната флейта“ е едно от най-обичаните и най-често изпълнявани произведения в оперните театри по цял свят.

„Вълшебната флейта” е вдъхновена от философията на Просвещението (Aufklärung, н.е.), което издига в култ разума и стремежа към познание с вярата, че те ще доведат до по-справедливо устройство на света. В този смисъл в оперния сюжет е закодирана и известна масонска семантика (Моцарт и Шиканедер са били масони), която алегорично илюстрира пътя на човечеството към усъвършенстване с крайна цел да се превърне: „Земята – в небесно царство, а смъртните – в богоподобни”. Неслучайно този рефрен се появява във финала и на двете действия на „Вълшебната флейта“.

Най-известните части от операта са дуетът на Папагено и Папагена и арията на Царицата на нощта за колоратурен сопран, която намира място и в Златната плоча на Вояджър – грамофонната плоча, поставена на борда на двата космически апарата, изстреляни през 1977 г. по програма Вояджър. Плочата съдържа записи на звуци и снимки, представящи разнообразието на живота и културите на Земята, като послание към извънземния разум във вселената.

За диригент-постановчик на „Вълшебната флейта“ 2021 във Варна е поканен маестро Христо Христов, постигнал забележителни успехи като най-младият диригент на Варненската филхармония през 1990-те години. Диригент е Стефан Бояджиев. Режисьорът на постановката Антониу Замфир идва от Опера Крайова в Румъния. В постановъчния екип влизат още Ася Стоименова - сценография и костюми, Иван Токаджиев - консултант сценография и диригентът на хора Цветан Крумов. 3D мапингът е дело на Elektrick.me. В ролите са разпределени солистите на Държавна опера Варна: ПАМИНА - Ирина Жекова, Мария Павлова; ТАМИНО - Александър Баранов, Георги Султанов (гости); ЦАРИЦАТА НА НОЩТА - Мариана Буликану (The National Opera and Ballet Theater in Chisinau - Република Молдова), Пламена Гиргинова (гости); ПАПАГЕНО - Пламен Димитров, Иво Йорданов; ЗАРАСТРО - Евгений Станимиров, Гео Чобанов; ПАПАГЕНА - Жана Костова, Лилия Илиева. С участието на Оркестъра и Хора на Държавна опера Варна.

Музикалното предложение за 25 април е Камерен концерт

с многобещаващото заглавие „Испанска феерия на чувствата в музика и танц“. Инструменталното, оперното, драматичното и танцовото изкуство се преплитат в една чувствена програма с творби от Морис Равел, Мануел Де Файя, Исак Албенис. Артистите, които идват от различни сфери на сценичните изкуства, изповядват в този концерт пристрастието си към испанското светоусещане. Участват: Стефан Бояджиев и Руслан Павлов (пиано), Зорница Стефанова и Здравка Атанасова (ударни),

Нейко Бодуров (тромпет), Михаела Берова (мецосопран), Алба Егидо и Франческо Капасо (балет) и Веселина Михалкова (драматична актриса).

XXI Великденски музикален фестивал – Варна 2021 завършва в Световния ден на балета 29 април с празнична Балетна гала. Режисьорът Светлана Тоншева включва в специалния концерт хореографски редакции, повечето съвсем нови, на различни автори – Анна Пампулова, Франциско Руиз, Павел Кирчев, както и свои хореографии. Балетните артисти ще представят Па Дьо Дьо от “Корсар”, Па Дьо Троа от “Куклената фея”, “Половецки танци” от “Княз Игор”, "Адажио" от "Ромео и Жулиета" и др.