„Състезанието за Оскарите е трудно и изтощително, истински тормоз. От ранна сутрин започвах да обикалям студиата, където много внимавах какво говоря. Последната седмица преди церемонията ми се искаше всичко това да свърши завинаги и никога да не се повтаря“, разказа по Би Ти Ви Теодор Ушев от Канада за маратона след номинацията за „Сляпата Вайша“. Световният режисьор сравни този маратон с Луна парк: „Изкачваш се, изкачваш се – и после падането е ужасно. Въобще това не си ти – Холивуд умее да помпа егото, така че суетата няма как да не те връхлети. Дори дъщеря ми, с която минахме по червения килим – всъщност заради нея се съгласих да бъда там, тогава коментира: „Тати, всичко е фалш“. А преди да обявят победителя, стисна ръката ми и каза: „Ти си най-добрият режисьор – дори да не спечелиш, пак ще те обичам“. Това е най-голямата ми награда“, сподели още Ушев. Той отново подчерта възторга си от Мария Бакалова, която е „успяла да се измъкне от парниковата българска култура“.

„Не знам дали коментарите в България са от злоба или от завист. Последната номинирана за „Златен глобус“ актриса от Източна Европа е полякиня – през 1964 година. А аз нямаше да бъда първият българин, номиниран за „Оскар“, ако държавата беше изпратила поисканият от Американската академия филм на Тодор Динов „Прометей“. А лентата не е изпратена, защото критериите „се разминавали“. Дори у нас да се появи и най-големият талант, ще го задушим, потулим и унищожим. Защото артистите не са самотни бегачи на дълги разстояния – те имат нужда от подкрепата на обществото, особено в момента на падането“, категоричен е Ушев. Той определи дебютния си игрален филм, който в момента е в постпродукция, като по-близо до комикса, отколкото до литературата. Сега работи по още два проекта, но е готов с още два. „Не си правя никакви планове. Важното е да си здрав, да не се колебаеш и да си готов да се хвърлиш в дълбокото“, убеден е Ушев. Той се пошегува, че тъй като аниматорите са по-инфантилни, между тях няма конкуренция.

"Предполагам, че това се дължи и на някакво любопитство и на факта, че не се взимаме толкова на сериозно. Анимацията не е състезание, а ние не сме състезателни коне. Хубаво е да получиш признание, особено от хора, които не само уважавам, но са ми учители и приятели. В анимацията няма конкуренция, може би някаква ревност. Но ние в анимацията сме приятели и това много ни помага. Може би защото сме малко по-инфантилни. Това, че създаваме живот, ни прав по-концентрирани и нямаме време да се занимаваме с глупости."