Орлин Горанов, Мариан Бачев и Лилия Илиева споделят вълнението си пред Виолета Тончева преди премиерата на мюзикъла „Човекът от Ла Манча“ на 19 и 20 февруари в Държавната опера във Варна.

Как Орлин Горанов, като сеньор Алонсо Кехана, който предпочита да бъде наричан Дон Кихот, съвместява двата образа в едно?

С удоволствие ги съвместявам, дето се казва. Това даже са три образа, като вземем предвид и Сервантес. Изключително предизвикателство е да се докоснеш до Дон Кихот, този велик човек. Благодаря на Борис Панкин, на Мариан Бачев и на прекрасната ми Дулсинея – Лилия Илиева, както и на всички останали, с които сме заедно в този мюзикъл. Изкуство се прави с много хора.

Според режисьора Борис Панкин, Орлин Горанов е най-достойният за рицарската шпага сред българските артисти, имайки предвид успехите ти на оперната, поп и джаз сцената, мюзикъла, киното и телевизията. Апропо, знаеш ли всички отговори на „Последният печели“?

Изместваме центъра на разговора. Задаваш въпрос с повишена трудност, както би казал Петър Вучков. Никой не би могъл да знае всичко. Опитвам се да подхождам професионално към всичко, което правя, а дали се получава, публиката ще прецени.

Ако попитам в кой филм патици станаха главни герои, ще можеш ли да ми отговориш?

Естествено. Но не аз съм убил патиците. Филмът е „Мисия Лондон“.

Верен отговор. Сега към Мариан Бачев, на когото „Човекът от Ла Манча“ предоставя чудесната възможност да изяви доста мъдрата си нагласа към живота, т.е. чувството си за хумор.

Така си е. В „Човекът от ла Манча“ имам възможност „да се разпищоля“, както моята професорка Надежда Сейкова се изразяваше. Тя ще стане на 90 след една седмица и аз вътрешно съм й посветил тази премиера. Изключително удобно се чувствам в компанията на Орлин Горанов, Лилия Илиева и целия екип. То е като в добрия тенис, който се случва с двама добри играчи поне. Тогава топката се разиграва хубаво, с хубави сервиси, с хубаво отиграване, с попадения от първия, понякога от втория път. За да се получи зрелищна игра, трябват най-малко двама добри партньори, а аз имам точно такива партньори в най-важните ми сцени. Понякога си позволявам да ги правя на мокри калинки, но те не се оплакват и рефлектират с любов към мен, за което им благодаря.

Орлин и Мариан обикалят българските сцени като Дон Кихот и Санчо Панса, сменяйки си Дулсинея, което не ми изглежда много рицарско...

Орлин Горанов: Защо? Аз мисля, че нито една дама не остава обидена в този случай, тъй като на всяка оказваме нужното влияние, тоест – внимание. Нашата поанта в живота е такава, как беше точно: Бъди искрен и прям с всички мъже, а с дамите бъди кавалер!

Лилия Илиева знае най-добре как рицарските добродетели се отразяват на нейната героиня. Първоначално те я променят, после идва неочакван срив, но накрая тя отново припознава себе си в наученото от Дон Кихот. Всички тези нюанси превръщат Дулсинея в трудна роля.

Да, не е лесно. Моята героиня не е обикновена жена, тя е по-различна от останалите. Нейната съдба е доста тежка, докато не се появява този странник Дон Кихот. До този момент в живота си тя не е срещала доброто, не е чула дори за него, не е видяла красотата на света, не е усетила любовта. И в един момент се появява този рицар, който посява в душата й зрънце на надеждата, красотата, добротата и любовта. То покълва и остава в нея завинаги - тя също става част от рицарите, които се борят за доброто. Важно е да вярваш в доброто, ако вярваш в него, ще го разпознаваш навсякъде и ще се стараеш самият ти да правиш добро.

Оставям обобщението на Мариан Бачев.

Надяваме се публиката да усети посланията на нашия спектакъл. Режисьорското намерение на Борис Панкин е да покажем, че и след физическата кончина на Дон Кихот, неговият дух продължава да съществува, преселва се и в моя Санчо. Затова на финала Санчо и Дулсинея продължават напред към любовта, светлината и доброто. Те трябва да осветяват пътя ни напред, дори по време на пандемия като днешната. Защото единствено доброто, силата на духа и любовта ще ни помогнат да се измъкнем от пандемията.

ЧОВЕКЪТ ОТ ЛА МАНЧА

Премиера – 19, 20 февруари 1921 г., 19.00, Основна сцена

Мюзикъл по музика на Мич Лей, текст на Дейл Васерман и стихове на Джон Дариън

Диригент Страцимир Павлов

Постановка Борис Панкин

Сценография Иван Токаджиев

Костюми Петър Митев

Хореография Боряна Сечанова

Асистент хореограф Гергана Караиванова

Мултимедия Константин Гарнизов

Художник осветление Лальо Христов

Превод Борис Панкин

Действащи лица и изпълнители:

Сервантес / Дон Кихот – Орлин Горанов

Санчо / Санчо Панса – Мариан Бачев

Алдонса / Дулсинея – Лилия Илиева

Губернатора / Ханджията – Боян Стоянов

Затворничката / Ханджийката Мария – Евгения Василева

Затворник / Падрето – Борислав Веженов

Затворник / Самсон Караско / Рицарят на огледалата – Велин Михайлов

Затворничка / Антония, племенница на Алонсо Кехана – Мария Павлова

Затворничка / Икономката на Алонсо Кехана – Антоанела Петрова

Затворник / Бръснарят – Пламен Георгиев

Херцога / Педро – Нейчо Петров - Реджи

Затворник / Анселмо – Димитър Левичаров

Затворник / Хосе – Даниел Христов

Капитанът от Инквизицията / Затворник / Пако – Тихомир Трифонов

Затворници, мулетари, момичета в хана, мавъри - Марила Гьонги

Участват още:

Розалия Желязкова, Лъчезара Георгиева, Зои Бошнакова, Лукас Де Коннинг, Давиде Сикети, Франческо Капасо, Евгения Минкова, Алба Егидо, Илиана Божкова, Галина Велчева, Меган Рейд, София Еремина, Анна Андреева, Агнес Ди Маса, Галина Великова, Сандра Дотова, Лиляна Георгиева, Ариана Гуастаферо.

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна