Днес doodle в световната търсачка Google почита 100 години от рождението на Джани Родари.

Джани Родари пише изцяло книги за деца, обича да се среща на улицата и по други обществени места с читателите си и има разказва своите истории. Повечето от тях остават със златни букви в детската и световна литература: „Приключенията на Лукчо“, „Джелсомино в страната на лъжците“, „Приказки по телефона“, „Граматика на фантазията“, „Космическото пиленце“, "Дворецът за чупене“, „Продавач на надежда“.

Джани Родари е роден на 23 октомври 1920 г. в малък град Оменя (Северна Италия). Родителите му са ломбардци. Баща му, хлебар по професия, умира, когато Джани е само десетгодишен. Джани и двамата му братя, Чезаре и Марио, израстват в родното село на майка си, Варесото. Болно и слабо от детството си, момчето обича музиката (взима уроци по цигулка) и книгите (чете Ницше, Шопенхауер, Ленин и Троцки). След три години обучение в семинарията Родари получава своята учителска диплома и на 17-годишна възраст той започва да преподава в местните селски училища.

През 1939 г. за кратко посещава лекции във Филологическия факултет на Университета в Милано. По време на Втората световна война, Родари е освободен от служба поради влошено здраве. След смъртта на двама близки приятели и затварянето на брат му Чезаре в концентрационен лагер, става член на Съпротивата и през 1944 г. се присъединява към Италианската комунистическа партия.

През 1948 г. Родари започва работа като журналист в комунистическия вестник „Унита“ (L'Unita) и започва да пише книги за деца. През 1950 г. комунистическата партия го назначава за главен редактор на новоучреденото седмично списание за деца „Il Pioniere“ в Рим. През 1951 г. е публикувана първата стихосбирка на Родари „Книжка със смешни стихотворения“ и „Приключенията на Чиполино“.

През 1953 г. той се жени за Мария Тереса Ферети, която след четири години му ражда дъщеря – Паола. През 1957 г. Родари полага изпита за професионален журналист. В периода 1966 – 1969 г. Родари не публикува книги, а само работи по проекти с деца.

През 1970 г. писателят е удостоен с най-престижното отличие за детска литература – наградата „Андерсен“, наричана „малката Нобелова награда“, която му помага да спечели световна известност.

Родари умира от тежко заболяване на 14 април 1980 г. в Рим.