Дворът е пълен с бурени, треволяци и най-различни предмети и пластмасови боклуци.
Къщата се намира на ул. „Георги Живков“ 11, в която Йовков пише повестта "Жетварят" през 1919-1920 година. Основното, за което пише в нея майсторът на късия разказ, е отношението на селянина към земята и труда и проблемите на българското село.
Йордан Йовков е роден през 1880 г. в Жеравна. След дипломирането си, заедно със семейството му се преместват да живеят в Добруджа. Йовков се включва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота в 41 пехотен полк. След края на Първата световна война настъпва един от най-тежките периоди в живота на Йовков. Втората национална катастрофа го заварва в Добрич. След трудни дни, изпълнени с душевни терзания и материални несгоди, и след като Добруджа е окупирана от румънците, Йовков минава нелегално границата и се установява във Варна, където е учител до есента на 1920 г.
Класикът на българската литература, както още наричат Йовков, има десетки книги, преведени на много езици. Сред най-популярните му произведения са "Ако можеха да говорят", "Албена", "По жицата", "Индже войвода", "Шибил", "Песента на колелетата"; "Земляци", "Вечери в Антимовския хан", "Женско сърце" и др.