Един от любимите автори на галеристката Йорданка Торнева носи най-новите си картини във варненската галерия „Теди”. Деян Вълков се представя с работи, правени от края на миналата година насам. Обща тематична цялост в колекцията липсва, но отделни мотиви, свързани с брегове и големи води присъстват както обикновено в творчеството на автора. Той отново не забравя да припомни, че независимо от софийския си адрес, е израсъл в рибарски град – но не край морето, на на Дунава – Силистра. И признава, че още обича да ходи при рибарите, и все така му е интересно с тях и техните лодки.

Риби и лодки населяват картините на Деян от години, но взети не в тяхната натурност, а като знаци и състояния. Откриваме ги и в тази изложба, заедно с части от хоризонт, от терен, от фигура. Заедно с изразителните фактури и органичните материали, присъщи за техниката на артиста. А тя е много специфична – Деян смесва всякакви бои и пигменти. Има и много прани на ръка картини, стъпквани и отново изпъвани.

Деян Вълков активно търси състаряването. Обича да дава пример със старите къщи и тяхната многопластовост. „Това са енергии – казва, – следи на времето. Такава ми е естетиката явно, прекалено чистите работи не ме привличат. Интересува ме дълбочината в пластовете. Както си казваме с едни колеги – хем да виждаш нещо вътре в картината, хем да го няма. Като мъгла, като мараня, като спомен за нещо...”

Така в търсене на границата на видимостта и вътрешната история, във всяка своя работа Деян Вълков напластява няколко картини буквално една върху друга. „Повечето художници слагат боя – казва той, - а аз слагам и махам. Подът на ателието ми се е вдигнал с пет пръста вече от боя. Като обор е. Затова търся по-стари ателиета – да мога да цапам. Аз рисувам на земята. Заливам. На едно платно може да са 30-40 картини, има по толкова заливки. Отнемам, заливам, пак слагам боя, накрая изпирам платното. И продължавам.”

Съществен елемент в техниката на Деян са органичните пигменти – често пепел и сажди. Художникът е поръчал да му събират пепел от различни печки. Казва, че най-добре е пепелта от дъб. Носят му и от Силистренско, и от Софийско, взема и от камината в собствената си къща.

Но всеки, който следи отблизо работата на Деян Вълков, вижда, че тази изложба отбелязва нов период в неговото творчество. Включват се повече цветове, излиза се от монохромността, има опити в няколко посоки – едната – в малки работи с изявено активен цвят, а другата – в по-спокойно структурирани композиции, носещи ритмиката на българската черга в нейния напълно изчистен от фолклорност вид.

Деян Вълков е роден през 1971 г. в Силистра. Завършва ХГ в София, а след това и НХА, специалност стенопис, през 2000 г. Участва в множество национални изложби, има самостоятелни изложби в София – галерия „Витоша”, Галерия 11, галерия „Икар”, галерия „Триадис”, а във Варна е традиционен гост в галерия „Теди”. Познат е и от реализациите си в редица хотели по българското Черноморие.