Книгата "Чешмата на султана" на Николай Савов ще бъде представена на 29 май от 18:00 часа в двора на варненския Археологически музей,.

Николай Савов е ревностен и упорит изследовател на историята на Варна и невероятен разказвач на историческите артефакти, които е открил. Пресъздавайки с драматичен усет историята на една чешма, всъщност най-голямата чешма на Балканския полуостров, той проследява краткото съществуване на един непознат, новопостроен и изчезнал в небитието град – стара Варна. Книгата разказва още за живота на един гениален османски калиграф, живял по времето на трима султани и оставил част от виртуозното си изкуство във Варна така, както то е съхранено и по много други земи - от Кайро чак до Виена. Книгата е излязла от печат със съдействието на издателство "Стено".

Щастлив съм, че мога да разкажа историята на чешмата на султана, да я разкажа като приказка, която дълго търсих, като частица от историята на моя град, за която разпитвах и която открих потулена дълбоко сред най-сумрачните и подвижни сенки на варненската История. Бях изненадан, когато поразбутах вехториите и позачистих приказката от прахоляка и открих, че съм изровил неочакван, нешлифован и неразказан диамант, помътнял от времето и посърнал от дългото чакане. Много време съзерцавах невероятната игра на пленителни цветове и загадъчни писмена, притичващи под мистичните му неравности, дълго време не разбирах в какво съм се загледал или как да тълкувам нефритения нокът на тигър, очертан ясно на дъното на диаманта. Когато разбрах какво съм открил, реших да го разкажа и най-вече според нокътя, дошъл от тюркоазените дълбини на османотурското изкуство, да се опитам да очертая контурите на тигъра. Затова се залових за работа и скоро, още след първите няколко изречения, като повикан дух пред мен се очерта призракът на нереално красива чешма – монументален градеж от бял мрамор и позлата, висок колкото триетажна сграда, шедьовър на османското изкуство, изграден в центъра на Варна преди 170 години. Очерта се силуетът на хармонична архитектура и матовочерна мраморна паметна плоча с позлатена поезия върху лицевата й страна, съчинена от един от най-добрите поети на Османската империя. Видях и изящната калиграфия на 72 реда загадъчни знаци, красиво изписани, прецизно оградени и безупречно композирани от най-добрия калиграф на империята, живял по онова време. Неизвестен, но съвършен каменоделец или група от каменоделци ме плени с безупречната изработка на чешмата и със скулптирането на няколкостотин знака в мрамора на паметните плочи. Това беше призракът на чешмата на султана.



От автора