Те са там заради вас! Това крещят емигрантските истории от втория сезон на предаването „Емигранти”. Само на няколкостотин километра, в съседна Гърция по груби сметки живеят и работят над 100 000 българи - повечето са жени, над 35-годишни, които работят като чистачки или домашни помощнички. Те изпращат всеки месец пари, дрехи и храна, с помощта на които оцеляват хиляди семейства у нас. Графията е мястото, където тези жени оставят пари, чанти с подаръци и кашони с храна, а микробуси ги превозват до всяка точка на България. Маршрутът на тези микробуси очертава кръвоносната система на нацията. Тя оцелява с онова, което идва отвън – боб и олио, сладки и шоколад, стари дрехи на гръцки деца за български деца, кукли Барби, отгладувани 200-300 евро... Работещите в графиите изчисляват, че всяка жена праща средно 200 евро месечно на близките си. При 100 000 емигранти, това прави 20 милиона евро! 20 милиона, които всеки месец „невидимо” се вливат в българската икономика!

Сузана е една от първите емигранти в Атина – там е от 1993 година. В момента е собственик на фирма, която осигурява работа на българки в Гърция. Казва, че работа има само за жени, защото е изключително слугинска. За мъжката работа българските мъже отдавна са загубили битката с пакистанците, арабите и албанците, които искат по-малко и работят повече. Но жените и бабите ни, майките и сестрите ни работят като детегледачки, грижат се възрастни гърци, поддържат домакинства, чистят почасово по няколко къщи. Една от жените на графията казва: „Вярвахме и все още вярваме, че ако България дори на единия си крак стъпи, даже и да куца, голяма част от нас ще се върнат, защото ние вече сме на възраст, на която имаме нужда от почивка. И достатъчно сме уморени! Но България затъва и не изплува!”

„72-годишна жена беше дошла!” – разказва Сузана. – „Когато отидох да я посрещна, аз онемях!” Жената отишла, за да се грижи за 80-годишен грък. И се справила. Сузана разказва за млади жени със сериозно приятели - българи, чиито „семеен план” е да намерят много възрастен грък, за когото да се оженят и да наследят. Казва, че има случаи, в които жените са задиряни от „чорбаджията”...

Заплатата на българките е от 400 до 800 евро – пари невиждани днес в България. Те са радостни, че могат да спасят семейството си, че децата им ще могат да отгледат внуците им. Понякога по три фамилии разчитат на заплатата само на една жена. „Познавам доста жени, които издържат семействата си в България само защото единият син и семейството му е без работа, другият син или дъщеря е без работа и съпругът и той...” – разказва Сузана. – „Седем-осем човека чакат на нея! Защо! Защото не искат да работят в България за 200-250 лева! Нали има кой да им изпраща от Гърция! И аз й задавам въпроса: „Добре, когато ти се наложи ти да се прибереш един ден в България, без да си успяла да спестиш една стотинка, какво ще правите всички?” Въпреки че често си идва, Сузана е една от тези емигранти, пуснали корени в Гърция, за които връщането в България би било налудничаво. Всяко връщане й носи разочарование: „Цените в България са жестоки! За мен животът в България е много скъп. И много пъти съм си задавала въпроса как хората връзват двата края?”

Величка е на 54 години. Пристига през 1999 г. в Гърция с туристическа виза, без да има представа къде отива и какво ще прави. Намира си работа още на втория ден. Вече десет години Величка работи за мечтата на своята внучка Антоана и плаща уроците й, защото детето има талант и иска да стане певица като Лили Иванова. А мечтата на баба Вили? Мечтата на баба Вили е един ден да види внучката си по телевизията и да чуе думите й: „Тази песен я посвещавам на баба ми!”

„Тази песен, която ще изпея, я посвещавам на баба ми Вили!” – казва 12-годишната Антоана и от ефира на Нова телевизия изпълнява за баба си песента „Една сълза”.

„Емигранти”, понеделник, 1 февруари 2010 година, 21:00 часа, Нова телевизия

Сузана