Спорно е кое изкуство е най-древно, но със сигурност актьорското майсторство е сред претендентите. А може би няма друго, което да е толкова близко до ежедневието и въобще живота на всеки от нас. И ако преди това е било занимание основно на мъжката част от населението, то сега положението е съвсем различно. Провокирани от подобни размишления, редакторите на Кинематограф са подбрали нова селекция от късометражни филми – „Изповедта на актрисата“. Филмите ще обиколят няколко български града, сред които София, Велико Търново, Русе, Хасково, Добрич и други.

Във Варна прожекцията ще се състои на 18 декември от 19:30ч в бар Суматоха.

Програмата изследва трънливия път, по който минава актьорската кариера, но и как се трансформират отношенията между жени и мъже в безскрупулния свят на киноиндустрията, на какво е готов един професионалист в името на изкуството и кога шоубизнесът прекрачва лимитите на моралното поведение? От Кинематограф обещават късометражна селекция, която ще провокира вашето въображение, стереотипи и ценностна система. Подбор от филми, които отказват да дадат отговори, но задават смели въпроси, защото светът е снимачна площадка, а ние сме актьорите в нея.

В селекцията са заложени като акценти три много различни български заглавия. Документалният филм „Силвия иска да играе“ на режисьорката Ваня Бойчева. Сюжетът му разказва за една млада жена, актриса, влюбена в Рим, в театъра, в киното. Тя пише своите монолози, живее своите героини и търси публиката. Или пък търси някой, който да я избере, но любовта е почти анаграма на Рим: Amore-Roma. Връзката между оживените древни улици на града, шумните кинофестивали и усамотената квартира е тънка като паяжина. Както и връзката между мечтата и реалността.

Вторият филм е игралният „Запетая“ на Ивет Иванова. Филм по едноименния разказ на Захари Карабашлиев от сборника „Не толкова кратка история на самолета“. Младият драматург Никола се връща у дома от Калифорния, за да наблюдава репетициите на новата си пиеса. По време на репетиционния процес той не само е изненадан от видяното, но и провокиран да прояви твърдостта на своя нрав, тъй като от пиесата му не остава нищо от това, което е замислил първоначално.

Третото заглавие е анимационният филм „Самотни аплодисменти“ на режисьорката Карина Крумова. Той ни запознава с млада художничка, която получава звезда от своите учители – най-значимото признание и похвала за изкуството ѝ. С течение на времето обаче колкото повече признание получава, толкова повече ѝ пораства егото.