Струнен квартет “Фрош” гостува във Варна тази вечер, 27 март от 19 часа с концерт в рамките на проекта “Нова музикална сцена”. В Градската художествена галерия своето изкуство ще поднесат на варненските ценители Негина Стоянова, цигулка, Петя Димитрова, цигулка, Мария Вълчанова, виола и Теодора Атанасова, виолончело.

Премиерно за Варна те ще изпълнят Струнен квартет №9 от Васил Казанджиев, създаден през 2020 г. специално за “Фрош”. Това е шестият струнен квартет, който забележителният български композитор пише за „Фрош“. В програмата на концерта са още произведения от полския композитор от ХХ век Карол Шимановски, творил в полето на модернизма и импресионизма, и един шедьовър на романтизма на ХІХ век, наситен с поетичност и музикална фантазия - последният от трите струнни квартета, оп. 41, на Роберт Шуман.

Примариусът на елитната българска камерна формация Негина Стоянова споделя пред Нина Локмаджиева историята на успеха на квартета преди концерта в морската столица.

Какво означава Фрош? И какво беше началото ви като формация?

Фрош в буквален превод от немски означава жаба, но също така е и определен щрих в цигулковото свирене, който се характеризира с много енергия, острота и жизненост. Ние сме доста енергичен състав. Бяхме много млади, когато се събрахме, сега не чак толкова, но продължават да ни смятат за млад състав, което е приятно, разбира се. Основната причина всъщност е, че жабата е азиатски тотем за благополучие и щастие. Аз лично от дълги години имам слабост към този символ.

Имате ли брошка под формата на жаба?

Хиляди имам, няма предмет с формата на жаба, който да не притежавам. И така преди години съвсем плахо, дори на шега, предложих на колегите името на квартета и те го приеха много радушно. Така наименованието дойде при нас напълно естествено.

Как решихте да се съберете, каква беше идеята? Знам, че имате промени междувременно, но първоначално с каква идея се събрахте?

Аз съм имала голямото щастие, още в русенското Музикално училище, да попадна на много сериозен преподавател - Боби Михайлов, дългогодишен директор на училището. Под негово ръководство започнах да свиря в квартет още като ученичка, изнасяхме и концерти. Аз съм закърмена с любов и професионално отношение към квартета още от тези години. След това имах огромния късмет в Академията да попадна при Николай Гагов, чиято кариера е изцяло като участник в различни квартети – Квартет „Вълчев“, Квартет на БНР и Квартет „Димов“.

Попадайки при него, направих студентски квартет с мои приятели – съмишленици, което се получи някак естествено. За съжаление, голяма част от българските музиканти след завършване на Академията се разбягват в чужбина, което се отрази зле и на нашия състав. Свирейки една-две години в Симфоничния оркестър на радиото, разбрах, че няма да издържа без работата в квартет, потърсих съмишленици и започнахме отново. Оттогава сме заедно с Мария Вълчанова, виола.

Виолончелист в квартета в продължение на 10 години беше Виктор Трайков, след това няколко години свирихме с Атанас Кръстев и сега сме с Теодора Атанасова, с която се надявам да работим и занапред. Тези промени през годините са свързани и с развитието на “Фрош” и са също така търсене на най-верните хора, с които да направим истински екип. С Петя Димитрова, нашата втора цигулка, сме заедно вече близо 10 години. Тоест, дълги години сме в този състав.

Всъщност вие сега сте в най-елегантния формат на един квартет – дамски квартет.

Винаги сме искали да има баланс между мъже и жени в състава, но в процеса на работа и опита, който натрупахме, разбрахме, че енергията между нас, в свиренето и в чувстването на музиката, не зависи от разликите в пола. Тя може да бъде и мъжка, и женска, независимо от пола.

През какви периоди на израстване минахте? Истина е, че средите на ценителите ви приемат като действителни продължители на това, което бяха квартетите „Аврамов“ и „Димов“? Въпросът ми е как се прави класа?

Това не е никак лесен въпрос. Не можем да кажем, че целта ни е да направим класа, което всъщност е хубаво. Трябва да се постигнат страшно много неща. За мен първото е честното отношение към това, което правим, искреното желание. Ние сме истински поласкани от това сравнение, но живеем и творим в напълно различно време и условия от тях. Много бихме искали да се занимаваме само с това, но времето е наистина друго и се налага да работим допълнително. Тоест нашите жертви са доста сериозни и без истинска любов не би могла да се получи работата в квартета.

Ние сме един съвременен състав и бихме искали да се сравняваме с нашите колеги от чужбина, с посоката, в която те се движат и с техните вкусове. Същевременно се опитваме да не правим никакъв компромис с качеството на работата ни, защото това е единствената гаранция за успех. Виждаме, че всичко се случва много трудно у нас. Затова понякога предпочитаме да е за сметка на по-епизодичните изяви, но да се получи така, както ние го разбираме.

С кои съвременни струнни квартети сверявате часовника си?

Трудно ми е да ги степенувам, тъй като ние често се обръщаме към тях като към източник на идеи, интересуваме се от тяхното възприемане на нещата, проучваме дали се отличaват от нас. Може би първите, които ще спомена, са квартет „Белчеа“, чиито вкусове се доближават най-много до нашите, квартет „Йерусалим“, които идваха преди две години на Мартенски музикални дни в Русе, квартет „Ебен“, квартет „Кронос“ и много други. Живеем в страхотно време, когато информацията много бързо достига до нас и се информираме за всичко, което ни интересува.

За вас пишат произведения български, а вече и чужди композитори. С какво спечелихте тяхното доверие? Какво означава за вас това партньорство между създател и интерпретатор?

Ние много обичаме обратната връзка, както и да общуваме с различни композитори при всяка възможност. Това, което те споделят с нас е, че им харесва енергията, с която подхождаме, отношението към текста, това че имаме свой поглед към музиката. В тази връзка с маестро Казанджиев ни свързва невероятно партньорство, което продължава вече почти 15 години. Обърнахме се към него преди време да ни предостави партитурата на един от квартетите, които той вече беше написал.

Избрахме си Квартет №3 и го поканихме на концерта. Оттогава е огромно удоволствие и чест, че всички следващи квартети, включително и този, който ще представим във Варна, са написани за нас. Работата помежду ни е наистина много обогатяваща, надявам се и за двете страни, защото ние с течение на годините усетихме езика му много разбираем, такъв, на който можем да се изразяваме. И както той понякога се шегува, ние си правим, каквото искаме, с музикалния текст. Успяваме да вплетем нашата енергия в това, което той иска да каже и е голямо удоволствие да участваме във всичко това. Всички знаем, че като се напише едно произведение, то трябва да започне да се изпълнява, за да стане живо и завършено. Неговият живот започва на сцената и това е самата истина.

Във Варна идвате с програма, която стъпва в три века. Каква беше идеята ви за тази програма и как се оглеждат в класическия романтизъм импресионистът Шимановски и нашият съвременник Васил Казанджиев?

Когато съставяме програмите, освен чисто концептуалната страна на въпроса, винаги имаме предвид публиката, пред която ще бъде показана програмата, защото обратната връзка е много важна. Това за нас е от съществено значение. Имаме традиция всички премиери на Васил Казанджиев да бъдат представяни на Мартенски музикални дни в Русе, където ще гостуваме след концерта ни във Варна. С удоволствие ще покажем тази творба и на варненската публика, още повече, че преди години сме гостували на “Варненско лято” с друг негов квартет, така че ще продължим традицията и във Варна.

Полският композитор Шимановски е страхотно предизвикателство за нас, както и удоволствие. Ние често изпълняваме висококачествени и завладяващи произведения, които рядко се свирят в България за сметка на по-репертоарните пиеси. Тази творба на Шимановски е една от любимите ми, мога да кажа, че съм истински влюбена в нея. Напоследък имаме афинитет към полските композитори, свирили сме и Гурецки, и Лютославски, усещаме много близо тези творци от полската школа, които са и световно признати.

Какво да кажа за Шуман? Когато съставяме една програма, аз лично много обичам да има контрасти. Връзките са може би на втори план, със сигурност присъстват. Но ми се иска публиката сама да ги усети и да ги оцени, не толкова концептуално, а повече като чувство и енергия. За мен този квартет на Шуман е едно от най-завладяващите романтични произведения.