Режисьорът Борис Панкин пред Виолета Тончева за мюзикъла като икона, алтернатива на ежедневието и общност; за мечтата да полетиш на крилете на музиката и прераждането на култовия филм в джу бокс мюзикъла „Оркестър без име“; за верността към епохата в сценографията, костюмите, декора, хореографията и разбира се музиката; за маестро Страцимир Павлов, който създава духа на мюзикъла; за актьорите, които не са само актьори; за сюрреалистичния финал и мечтата, която може да трае 9 минути, но тези 9 минути си струват целия живот. Премиера 4, 5 февруари 2022, 19.00, Държавна опера Варна

Бих искала в началото на разговора за премиерния ти мюзикъл „Оркестър без име“ да те поздравя за небивалия успех на мюзикъла „Коса“, твоята постановка, която през декември м.г. напълни докрай залата на НДК в София - върхово постижение за Варненската опера през последните десетина и повече години.

Това беше наистина емоционален връх, още повече че тогава 26 часа непрекъснато валя сняг в София, но въпреки това зрителите дойдоха да гледат нашата „Коса“. Щастлив съм, че трите премиери на „Коса“ – двете в Летния театър на Варна и премиерата в НДК в София генерираха много голям приход. Бързам да уточня, че това не е само мой спектакъл, а на всички екипи – от артистите до сценичните работници и хората, които го промотират. Сещам се за една песен на Александър Петров, която звучи в „Оркестър без име“ – „Любовта, без която не можем“. Това е екипът без който не можем, общността, която създава целия продукт. Благодаря на всички.

Вече отговори на въпроса как се прави хитов спектакъл. Неслучайно те наричат хитов режисьор на мюзикъли. Впрочем защо се занимаваш точно с мюзикъл?

Хм, това е много интересен въпрос, с две страни по Фройд. Като дете имах две мечти – едната беше футболът, всяко момче иска да стане футболист, втората ми мечта беше да стана музикант. Музиката си остана за мен богиня и аз имам самочувствието, че мисията ми е да правя добро чрез музиката. Всъщност всеки човек е призван да прави добро за себе си и за другите, дори да е мъничко добро. Моята професия ми позволява да достигам до много голяма аудитория и това ми даде усещането, че имам мисията, задължението и честта да предлагам алтернатива на ежедневието. Ако едната функция на театъра е да лекува чрез силен шок и катарзис, то другата му функция е да облагородява, да ревитализира, да кръвопрелива добра енергия и музиката в театъра е флагманът на тази линия. Неслучайно за всеки от седемте мюзикъла, които съм поставил във Варна, винаги казвам, че искаме да прегърнем публиката, да я приласкаем, да я успокоим. Тя има нужда от това, ние всички имаме нужда от това днес, когато непрекъснато ни ограничават за какво ли не.

Мюзикълът като антидот...

Точно така, мюзикълът като антидот, да не казвам ваксина, за да не ядосаме някого  Времето е подходящо да блесне отново „Оркестър без име“. И съм изключително радостен, че за 75-годишния юбилей на Варненската опера ми се удава възможността да поставя точно сега „Оркестър без име“.

Винаги посягаш към иконични заглавия. Така беше с „Да пееш под дъжда“, „Чикаго“, „Чаплин“, „Човекът от Ла Манча“, „Коса“, така е и сега с „Оркестър без име“ - българската филмова икона, която излезе на екран преди цели 40 години.

Справедливо казваш това за иконите. Аз съм вярващ човек, а когато човек вярва, той има икона, независимо дали тя е религиозна, естетическа и т.н. Иконата обединява, създава общност. Каквато е нашата общност от артисти и публика, изповядващи ценностите на мюзикъла.

Защо българите харесват филма „Оркестър без име“?

Да, харесват го и ние сме много привилегировани, че преди години получихме от наследниците на Станислав Стратиев правото да прехвърлим филмовия сценарий на сцена. В годините вариантите на сценария се измениха, но това, което зрителите ще видят сега, са автентичните диалози от филма с онези култови фрази, които всички българи знаят. Както се казва във филма: „Това е една история за море, любов и още нещо“. Така че отговорът на твоя въпрос е лесен. Българите обичат „Оркестър без име“, защото Станислав Стратиев, може и да изглежда тъжен човек, но притежава невероятно чувство за хумор, което много остроумно влага във всички персонажи. Те са симпатични, в тях има много обич, включително в Миташки, който пребива музикантите, защото не му свирят по свирката. За ролята съм поканил доайена на НТ „Иван Вазов“ Михаил Петров. Този филм изразява една обща мечта. Всеки от нас мечтае да полети на крилете на нещо, което обича да прави, дори то да не е неговата професия. Нито един от оркестрантите не е музикант, монтьор, касиер, продавачка – това са техните професии. Но всички те имат една и съща мечта – искат да полетят на крилете на музиката. Тази мечта впрочем поражда вселена от тв риалити шоута, които се радват на огромна популярност, като „Гласовете на България“, „Екс Фактор“ и т.н. Волена Апостолова, която е нашата Рени - Катерина Евро във филма, стигна почти до финала на едно такова риалити, играе в „Коса“, сега играе в „Оркестър без име“. Няма нищо по-хубаво от това да следваш мечтата си, а когато си повярваш, че можеш, ти вероятно наистина можеш. Ето защо „Оркестър без име“ е толкова близък до българската душевност.

И тъкмо защото мюзикълът е разпознаваем, ние ориентираме всички наши решения спрямо оригиналната епоха на „Оркестър без име“. Петър Митев, добре познат на театралната и оперна публика, пое сложната задача да направи опаковката от 70-те години на миналия век като сценография, костюми и реквизит. Хореографията на Анастасия Неделчева и дори музикалните инструменти са от соцепохата, с нея са съобразени и чуждестранните парчета, които звучат във филма.

И за разлика от музикантите във филма, тук артистите наистина пеят.

О, да. „Оркестър без име“, подобно на „Мама миа“, е джу бокс мюзикъл, с готови песни и подходящ сюжет. След раздяла идва песента „Обичам те дотук“ и т.н. В мюзикъла звучат 16 златни български хита на Васил Найденов, „Тангра“, “Щурците“, „Сигнал“, ФСБ, LZ и Силвия Кацарова, „Кукери“, „Контрол“ и „Тоника“, селекция на Борис Панкин, както и песента „Оставаме“ на Борис Карадимчев, с която завършва филмът. Песните са оригинални, в аранжимента също няма никаква намеса. Задачата на нашия изключителен диригент и музикален директор Страцимир Павлов беше да адаптира този рок и поп мюзаикъл от 70-те за нашия оркестър, който е комбинация от класически и поп музиканти. А това той го може по-добре от всеки друг. Публиката високо оценява изключителния му талант, дори да не го разбира напълно. Във вокалната работа с актьорите той извайва и най-малкия детайл. И така прецизно е поставил шестимата солисти в „Оркестър без име“, че в техните песни, заедно с финалното ансамблово парче „Оставаме“, хем чуваш познатото, хем го чуваш по един различен начин, все едно си в театър с долби система. Много е красиво. И този ефект Страци постига без да премести нищо в структурата на оригинала, той работи вътре в структурата, създавайки духа на мюзикъла. Това е много фино и трудно занимание. „Оркестър без име“ работим по-дълго време, отколкото „Коса“ например. Вокално „Коса“ е нон стоп музика, докато в „Оркестър без име“ звучат 16 български хита и за да ги отработим, ни отне повече време, отколкото музикалните части на „Коса“.

Защо “Оркестър без име“ направи изключение от правилото да организираш кастинг?

Това беше стратегически ход на нашия продуцент Даниела Димова. Наистина прослушването дава възможност да се открият много нови артисти, но от друга страна – ние вече имаме богат с опит с досегашните 7 прослушвания за мюзикъли и вече познаваме най-качествените кандидати от цялата страна. Следвайки тази логика, на базата на събрания опит направих разпределението за „Оркестър без име“. В него влезе Мариан Бачев, който играе във всички мои варненски мюзикъли, но влязоха и артисти от „Коса“, които имат стаж при нас само от 6 месеца – като Йоан Попов, Волена Апостолова, Димитрина Германова и др. Това е жест от страна на нашия продуцент към тези, които вече са се доказали и на които може да се разчита. Количествените натрупвания сюблимираха, така да се каже, в този качествен състав.

В този състав виждам и твоя любим „танцуващ капитан“, хореографката Анастасия Неделчева, също барабаниста Валери Ценков, трометиста Нейко Бодуров, саксофониста Стоян Роянов. Какво означава това?

Като израз на лоялност към общността и Варненската опера, реших да подаря някои от ярките, но не толкова големи, роли в „Оркестър без име“ на хора от оркестъра и от техническия екип. Фактически нашият състав е комбинация от артисти, осветители, реквизитори и помощници, сценични работници, музиканти. Някой може да реши, че това е риск, но ние направихме такъв разчет на времето, който позволява на участниците да се справят с всички задачи. И на сцената и зад сцената те управляват и ръководят сценичното движение, така че публиката ще има възможността да ги види и в ролята им на актьори.

Във всеки нов мюзикъл добавяш нещо ново.

Животът го предполага. Затова и за финала на мюзикъла екипът Гарнизов-Божилов-Радованова създава визуална мултимедийна среда, като сюрреалистичен преход от пустинния плаж на Алепу. И когато Гошето казва: „Аз оставам“, идва един интересен и несъществуващ във филма финал, подчинен на идеята за мечтата. Тя може да трае 9 минути, както се оказва в края на спектакъла, но тези 9 минути си струват целия живот. Повече няма да издавам.