Защо ни е вълшебен, чуден остров?!

И на земята стават чудеса!

Великото е винаги най-просто!

Една луна, две капчици роса,

една случайна мъничка разходка

...и топлината на една ръка...

Дамян Дамянов (18 януари 1935 г.- 6 юни 1999 г.) е може би най-обичаният български съвременен поет. Съдбата му е много драматична, белязана от тежък физически недъг, но той има щастието да открие голямата си любов в лицето на поетесата Надежда Захариева. Дамянов издава много стихотворения, побрани в 38 многократно издавани стихосбирки, които разкриват омагьосващ лиризъм и фина душевност.

Аз исках да ти кажа две слова -

сърцето ми да разбереш от тях,

но не умея и нима е грях -

кога ли съм се учил на това?

Аз исках да ти дам от свойта жар,

за да не мръзнеш в дългия си път,

но ти не взе искра от мойта гръд,

а кой живей без огън и другар?

По-нежно и от славей бих ти пял,

щях слънцето за теб да донеса,

но аз не знам на славея гласа

и дълги дни без слънце съм живял!

Аз исках да ти кажа две слова -

сърцето ми да разбереш от тях,

но думите преглътнах - не можах...

Кога ли съм се учил на това?