„Не знам дали коментарите в България са от злоба или от завист. Последната номинирана за „Златен глобус“ актриса от Източна Европа е полякиня – през 1964 година. А аз нямаше да бъда първият българин, номиниран за „Оскар“, ако държавата беше изпратила поисканият от Американската академия филм на Тодор Динов „Прометей“. А лентата не е изпратена, защото критериите „се разминавали“. Дори у нас да се появи и най-големият талант, ще го задушим, потулим и унищожим. Защото артистите не са самотни бегачи на дълги разстояния – те имат нужда от подкрепата на обществото, особено в момента на падането“, категоричен е Ушев. Той определи дебютния си игрален филм, който в момента е в постпродукция, като по-близо до комикса, отколкото до литературата. Сега работи по още два проекта, но е готов с още два. „Не си правя никакви планове. Важното е да си здрав, да не се колебаеш и да си готов да се хвърлиш в дълбокото“, убеден е Ушев. Той се пошегува, че тъй като аниматорите са по-инфантилни, между тях няма конкуренция.
"Предполагам, че това се дължи и на някакво любопитство и на факта, че не се взимаме толкова на сериозно. Анимацията не е състезание, а ние не сме състезателни коне. Хубаво е да получиш признание, особено от хора, които не само уважавам, но са ми учители и приятели. В анимацията няма конкуренция, може би някаква ревност. Но ние в анимацията сме приятели и това много ни помага. Може би защото сме малко по-инфантилни. Това, че създаваме живот, ни прав по-концентрирани и нямаме време да се занимаваме с глупости."