676 г. – Доний става папа.
1789 г. – Във Франция е национализирана голяма част от недвижимата собственост на католическата църква.
1795 г. – Френската революция: Начало на управлението на Директорията във Франция.
1912 г. – Балканската война: Победа на българските войски в Люлебургазко-Бунархисарската операция.
1914 г. – Първата световна война: Франция, Великобритания и Русия обявяват война на Турция.
1917 г. – Великобритания обвява Декларация Балфур, с която подкрепя идеята за еврейско установяване в територията на Палестина.
1920 г. – В Питсбърг (САЩ) започва да функционира първата в света обществена радиостанция.
1930 г. – Хайле Селасие е коронован за император на Етиопия.
1936 г. – Би Би Си започва да излъчва телевизионни емисии с висока разделителна способност.
1947 г. – Американският индустриалец и авиатор Хауърд Хюз извършва в Лонг Бийч, Калифорния, кратък (1,6 км) тестов полет на транспортния хидроплан Hughes H-4 Hercules, който е с най-големия до момента размах на крилата (97,51 м).
1949 г. – Индонезия получава национална независимост.
1953 г. – Пакистан е провъзгласен за ислямска република.
1955 г. – Списанието Билборд публикува за първи път класацията Топ 100.
1956 г. – Правителството на Унгария заявява, че страната излиза от Варшавския договор и се обръща към ООН и западните държави за помощ при влизане на войски на СССР на територията на държавата.
1963 г. – Президентът на Южен Виетнам, Нго Дин Дием, е убит след проведения военен преврат в страната.
1965 г. – 31-годишният американски квакер Норман Морисън се самозапалва пред Пентагона в знак на протест срещу участието на САЩ във Виетнамската война.
1965 г. – Албанския лидер Енвер Ходжа заявява, че страната преустановява близки контакти със СССР и влиза в съюзнически отношения с Китай.
1988 г. – В Интернет се появява първият компютърен червей, създаден от Робърт Тапан Морис.
2000 г. – На Международната космическа станция пристига първият екипаж.
2001 г. – Състои се премиерата на анимационния филм Таласъми ООД.
2004 г. – Джордж Уокър Буш е избран в САЩ за втори президентски мандат.
Родени
1699 г. – Жан-Батист-Симеон Шарден, френски художник († 1779 г.)
1755 г. – Мария-Антоанета, кралица на Франция и Навара († 1793 г.)
1766 г. – Йозеф Радецки, австрийски офицер († 1858 г.)
1795 г. – Джеймс Полк, 11-и президент на САЩ († 1849 г.)
1815 г. – Джордж Бул, английски математик и философ († 1864 г.)
1843 г. – Марк Антоколски, руски скулптор († 1902 г.)
1844 г. – Мехмед V, султан на Османската империя († 1918 г.)
1854 г. – Исидор Гунсберг, британски шахматист от унгарски произход († 1930 г.)
1858 г. – Димитър Петков, министър-председател на България († 1907 г.)
1861 г. – Вичо Диков, български военен деец († 1928 г.)
1865 г. – Уорън Хардинг, 29-и президент на САЩ († 1923 г.)
1883 г. – Пенчо Златев, министър-председател на България († 1948 г.)
1893 г. – Батиста Пининфарина, италиански автомобилен дизайнер († 1966 г.)
1897 г. – Асен Разцветников, български писател († 1951 г.)
1897 г. – Софрониий Доростоло-Червенски, български духовник († 1995 г.)
1904 г. – Никола Мавродинов, български учен († 1958 г.)
1906 г. – Емил Коралов, български писател († 1986 г.)
1906 г. – Лукино Висконти, италиански режисьор († 1976 г.)
1911 г. – Одисеас Елитис, гръцки поет, Нобелов лауреат през 1979 г. († 1996 г.)
1913 г. – Бърт Ланкастър, американски актьор († 1994 г.)
1929 г. – Ричард Тейлър, американски физик, Нобелов лауреат през 1990 г.
1931 г. – Николай Генчев, български историк († 2000 г.)
1932 г. – Мелвин Шварц, американски физик, Нобелов лауреат през 1988 г. († 2006 г.)
1932 г. – Стоян Ристески, писател и историк от Република Македония
1938 г. – Дейвид Лейн, американски неонацист († 2007 г.)
1938 г. – София Гръцка, кралица на Испания
1940 г. – Богдан Богданов, класически филолог, университетски мениджър
1945 г. – Иван Газдов, български художник
1946 г. – Алън Джоунс, австралийски пилот от Формула 1
1949 г. – Лоис Макмастър Бюджолд, американска писателка
1949 г. – Франки Милър, шотландски музикант
1950 г. – Любомир Любоевич, сръбски шахматист
1952 г. – Азиз Йълдъръм, президент на Фенербахче
1953 г. – Велислава Дърева, българска журналистка и публицистка
1954 г. – Август Крейс III, неонацистки лидер
1956 г. – Мария Каварджикова, българска актриса
1959 г. – Игор Срамка, словашки футболен съдия
1959 г. – Нотис Сфакианакис, гръцки музикант
1962 г. – Трайко Веляноски, политик от Република Македония
1963 г. – Рон Макгавни, американски музикант
1965 г. – Шах Рук Хан, индийски актьор
1967 г. – Звонимир Солдо, хърватски футболист
1968 г. – Саманта Ферис, канадска актриса
1969 г. – Реджиналд Арвизу, американски басист (KoЯn)
1973 г. – Марисол Никълс, американска актриса
1974 г. – Нели, американски рапър
1978 г. – Виктория Йермолиева, украински музикант
1990 г. – Кендал Шмид, певец и актьор







Новини - теми








Даниел Вълчев представя романа си „Седем дни в Парория“ във Варна и в Бургас
Ищар излиза тази вечер на сцената на Летния театър във Варна
Варна остава в надпреварата за домакин на „Евровизия“ 2027
Галерията във Варна организира летни арт занимания за ученици
Във Варна започнаха снимките на новия български сериал „Летище“
Отиде си актрисата Кина Дашева
Комисията по култура реши: Удостояват DARA със званието „Почетен гражданин“ на Варна
Днес: „Бурята“ на Виктор Бодо открива международната програма на „Варненско лято“
Вход свободен и много атракции за Деня на бащата във Военноморския музей
Парк-музей „Владислав Варненчик“ кани малки и големи на Деня на бащата с вход свободен
Възродиха Детската асамблея „Знаме на мира“ с празник при монумента „Камбаните“
„Завой Направо“ на 16 юни във Varna Street Food Park
Жулиен Дасен с романтичен концерт тази вечер във Варна
Фестивалът „Златна роза“ отвори кандидатстването за 44-ото си издание
Яна Борисова и Дарин Ангелов за „Аз, която те обича“: Любовта като сила, която създава реалност









RSS Новини