Събития

1514 г. — Фернандо Магелан официално е освободен от служба при португалския крал.

1525 г. — Приключва Селската война - народно въстание, избухнало в Европа през 1524 г.

1567 г. — Мария Стюарт, кралицата на Шотландия се омъжва за Джеймс Хепбърн, 4-и граф на Ботуел, третият ѝ съпруг, за когото е широко разпространено мнението, че е виновен за убийството на лорд Дарнли.

1648 г. — Подписан е Вестфалският мирен договор, който слага край на Тридесетгодишната война.

1701 г. — Започва Войната за испанското наследство.

1755 г. — Основан е град Ларедо, Тексас, САЩ.

1800 г. — Наполеон Бонапарт преминава Алпите и нахлува в Италия.

1811 г. — Парагвай обявява независимост от Испания.

1867 г. — Четата на Филип Тотю със знаменосец Васил Левски преминава в България през река Дунав край Свищов.

1879 г. — Княз Александър Богориди пристига в Пловдив и поема управлението на Източна Румелия.

1882 г. — Руският император Александър III въвежда Майските закони.

1892 г. — Стоян Михайловски написва стихотворението "Кирил и Методий", което през 1901 г. с музиката на Панайот Пипков става химна "Върви, народе възродени".

1917 г. — Нападение от четата на Коста Войнович на Босилеградско.

1918 г. — Влиза в действие първата в света въздушна пощенска служба между Ню Йорк, Филаделфия, Пенсилвания и Вашингтон.

1930 г. — Съставено е четиридесет и петото правителство на България, начело с Андрей Ляпчев.

1935 г. — Открита е първата линия на Московското метро.

1940 г. — "Макдоналдс" отваря първия си ресторант в Сан Бернардино, Калифорния.

1941 г. — Войски на Българска армия влизат в Ресен и Охрид и завземат островите Тасос и Самотраки в Бяло море.

1942 г. — Основан е Институт за български език към Българската академия на науките, който се занимава с изследване на състоянието, историята и диалектите на българския език.

1943 г. — Комунистическият интернационал е разпуснат.

1948 г. — Започва първата Арабско-израелска война.

1955 г. — Постигната е независимостта на Австрия.

1957 г. — Великобритания изпробва първата си водородна бомба на остров Рождество в Тихия океан.

1958 г. — СССР изстрелва Спутник 3.

1960 г. — СССР изстрелва Спутник 4.

1988 г. — Война в Афганистан (1979-1989): След повече от осем години воюване, Червената армия започва изтегляне от Афганистан.

1990 г. — Картината "Портрет на д-р Гаше" от Винсент ван Гог е продаденa за рекордните 82,5 милиона щатски долара и става най-скъпата картина в момента.

1992 г. — Създадена е Националната служба по заетостта.

2008 г. — Калифорния става вторият американски щат след Масачузетс през 2004 година, който легализира еднополовите бракове.

2009 г. — Официално е открит "Музеят на тракийското изкуство" в Симеоновград от президента на България Георги Първанов, министъра на културата Стефан Данаилов в присъстивето на Техни Височества Акишино - принцът и принцесата на Япония.

Родени

1567 г. — Клаудио Монтеверди, италиански композитор († 1643 г.)

1633 г. — Себастиан дьо Вобан, френски военен инженер († 1707 г.)

1773 г. — Клеменс фон Метерних, австрийски политик († 1858 г.)

1845 г. — Иля Мечников, руски биолог, Нобелов лауреат († 1916 г.)

1848 г. — Виктор Васнецов, руски художник († 1926 г.)

1856 г. — Лиман Франк Баум, американски детски писател († 1919 г.)

1859 г. — Карел Шкорпил, чешко-български археолог († 1944 г.)

1859 г. — Пиер Кюри, френски физик, Нобелов лауреат († 1906 г.)

1862 г. — Артур Шницлер, австрийски писател († 1931 г.)

1864 г. — Захария Шумлянска, българска просветна деятелка († 1937 г.)

1865 г. — Стефан Огнянов, български политик († ? г.)

1867 г. — Асен Николов, български военен деец († 1928 г.)

1870 г. — Васил Кирков, български актьор († 1931 г.)

1883 г. — Владимир Попанастасов, български поет († 1913 г.)

1884 г. — Добри Терпешев, български партизанин и комунист († 1967 г.)

1891 г. — Михаил Булгаков, съветски писател и драматург († 1940 г.)

1911 г. — Макс Фриш, швейцарски писател († 1991 г.)

1919 г. — Александър Геров, български писател († 1997 г.)

1923 г. — Ричард Аведън, американски фотограф († 2004 г.)

1926 г. — Драгомир Асенов, български писател († 1981 г.)

1926 г. — Питър Шафър, английски драматург

1937 г. — Мадлин Олбрайт, американски политик

1938 г. — Стефан Дамянов, кмет на Община Казанлък

1940 г. — Карлос Билики, аржентински шахматист

1941 г. — Атанас Джурджев, български кардиолог († 2007 г.)

1941 г. — Робърт Ковалски, американски логик

1942 г. — Ристо Ячев, писател от Република Македония

1943 г. — Георги Бакалов, български историк († 2012 г.)

1945 г. — Иван Герджиков, български психиатър

1947 г. — Люпко Петрович, сръбски футболен треньор

1951 г. — Франк Уилчек, американски физик, Нобелов лауреат през 2004

1953 г. — Майк Олдфийлд, английски музикант и композитор

1967 г. — Мадхури Диксит, индийска актриса

1981 г. — Патрис Евра, френски футболист

1989 г. — Съни, корейска певица

1990 г. –– Джонгхюн, корейски певец и музикант

1991 г. — Михаела Филева, българска певица