Събития

393 г. — Римският император Теодосий I провъзгласява 9-годишния си син Хонорий за съимператор.

1482 г. — Излиза първо печатно издание на свещената еврейска книга Тора (Петокнижието)

1556 г. — При най-смъртоносното земетресение в историята, в провинция Шенси, Китай, загиват 820 000 души.

1558 г. — Руските войски нападат Ливония, което е начало на Ливонската война, целяща контрол на Русия над днешната територия на Естония и Латвия.

1579 г. — Подписана Утрехтската уния, поставила основите на новата държава Нидерландия.

1849 г. — Елизабет Блекуел се дипломира в Медицинския колеж в Дженива и става първата американка — лекар.

1899 г. — Емилио Аквиналдо става първи президент на Филипините.

1904 г. — Приет е Закон за университета, който преобразува Висшето училище в София в Български университет Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово (дн. Софийски университет "Св. Климент Охридски").

1928 г. — Професор Михаил Арнаудов издига кандидатурата на драматурга Иван Грозев за Нобелова награда за литература през 1929 г.

1943 г. — Втората световна война: Британски войски успяват да завладеят Триполи от Нацистка Германия.

1950 г. — Ерусалим е провъзгласен за столица на новосъздадената държава Израел.

1953 г. — Екзекутиран е Йосиф Тончев, католически свещеник, осъден за противонародна дейност от комунистическия режим в България.

1978 г. — Швеция става първата държава в света, която забранява аерозолните опаковки, като мярка за съхранение на озоновия слой.

1997 г. — Мадлин Олбрайт става първата жена, заела поста Държавен секретар на САЩ.

2001 г. — Седем души опитват да се самозапалят на площад Тянанмън (Китай) в навечерието на Китайската нова година, което мнозина считат за постановка на Китайската комунистическа партия с цел да се засилят гоненията срещу Фалун Гонг.

2006 г. — При железопътна катастрофа в Черна гора, недалеч от Подгорица, загиват 40 пътници.

Родени

1688 г. — Улрика Елеонора, кралица на Швеция († 1741 г.)

1752 г. — Муцио Клементи, британски музикант от италиански произход († 1832 г.)

1783 г. — Стендал, френски писател († 1842 г.)

1794 г. — Едуард Фридрих Еверсман, германски зоолог († 1860 г.)

1832 г. — Едуар Мане, френски художник († 1883 г.)

1840 г. — Ернст Карл Абе, германски физик († 1905 г.)

1857 г. — Андрия Мохоровичич, хърватски сеизмолог († 1936 г.)

1862 г. — Давид Хилберт, германски математик († 1943 г.)

1876 г. — Ото Дилс, германски химик, Нобелов лауреат през 1950 г. († 1954 г.)

1891 г. — Антонио Грамши, италиански писател и политик († 1937 г.)

1898 г. — Сергей Айзенщайн, съветски режисьор († 1948 г.)

1900 г. — Адамантиос Диамантис, кипърски художник (†1994 г.)

1903 г. — Григорий Александров, съветския режисьор († 1983 г.)

1905 г. — Константи Илдефонс Галчински, полски поет († 1953 г.)

1907 г. — Хидеки Юкава, японски физик, Нобелов лауреат през 1949 г. († 1981 г.)

1910 г. — Джанго Райнхарт, белгийски музикант († 1953 г.)

1915 г. — Артър Люис, американски икономист, Нобелов лауреат през 1979 г. († 1991 г.)

1921 г. — Тодор Попов, български композитор († 2000 г.)

1927 г. — Давид Попов, български футболист († 2011 г.)

1928 г. — Жана Моро, френска актриса и режисьор

1930 г. — Дерек Уолкот, поет от Сейнт Лусия, Нобелов лауреат през 1992

1938 г. — Георг Базелиц, германски художник

1945 г. — Тито Петковски, политик от Република Македония

1946 г. — Борис Березовски, руски предприемач († 2013 г.)

1947 г. — Адела Пеева, българска режисьорка

1950 г. — Ричард Андерсън, американски актьор и режисьор

1964 г. — Маришка Харгитай, американска актриса

1967 г. — Наим Сюлейманоглу, турски тежкоатлет, роден в България

1968 г. — Петр Корда, чешки тенисист

1971 г. — Йордан Ефтимов, български поет и литературовед

1975 г. — Даниел Христов, български футболист

1976 г. — Светлан Кондев, български футболист

1984 г. — Ариен Робен, холандски футболист

1987 г. — Александер Баумйохан, германски футболист

1987 г. — Андреа, българска попфолкпевица