Съвсем в духа на лятното време Йорданка Торнева ни кани да съпреживеем идеите за морето на 16 стари български майстори. Изложбата е съвместна акция на варненската галерия Теди и софийските галерии Арте и Ателие 96. В нея виждаме работи на автори от различни периоди в българското изкуство. Повечето са родени в края на ХІХ – началото на ХХ век, възпитаници на големите български професори от Рисувалното училище и по-късно Академията. Пътували са по света и са виждали и други морета. Но са рисували основно нашето Черно море.

Изложбата открива един мек плаж на Борис Стефчев 1894 – 1983, в който дюните и водата са водеща тема, но внимание заслужават и знаците на времето, които се четат в специфичната мода на банските костюми от 50-те години.

Централна творба в колекцията е едно ревящо море с кораб на Тихомир Радинов 1909 – 2004, познат като майстор на бурните морета.

Другата – спокойна и подредена страна на крайморския свят е представена в масло на близката до Лика Янко Костадинка Цветкова 1929 – 2006. Това е колоритният Созопол от 60-те години с къщите, лодките и характерната си атмосфера.

Скалистото море от плаката на изложбата е на Олга Шаханова 1895 – 1978. Тя е жена, която се е докоснала до много морета. Съпруга е на известния индустриалец и производител на вина Шишков. Родена е в Пловдив, завършва Художествената Академия в София в класа по живопис на проф. Мърквичка през 1920. През 1930 напуска България. Пътува, живее и рисува в Естония, Латвия, Финландия и Германия. През 1946 се завръща в България, а в края на 60-те години заминава за Атина. Известно време живее и рисува там. Създава пейзажи, интериори, натюрморти, всички докоснати от романтичен дух. Впрочем често сме виждали на снимки една от известните и творби - портрет на Васил Левски – собственост на Президенството на Република България.

Има и още един образ, което повечето от нас са виждали – човекът с белите дрехи, който сякаш до вчера минаваше всеки следобед пред Черно море - Наполеон Алеков 1912 – 1998. Роденият в Тулча художник идва във Варна, когато е двегодишен. Учи се от италиански майстори, прави 25 самостоятелни изложби, създава около 10 000 картини. В тази сбирка се вписва с две картини – малък формат – скалите край морето тук и това по-голямо и по-мирно море.

Единственият крайбрежен фар в колекцията е акварелът на Александър Миленков 1882 – 1971, когото историците на българското изобразително изкуство сочат като първия български професионален театрален художник. Роден в Самоков, той завършва общия курс на Рисувалното училище през 1901, а след това специализира стенопис в Мюнхен. Прави оформлението на последната картина на Венецианския търговец от Шекспир през 1906 в Народния театър. Това е първият опит за отвхърляне на универсалната декорация в българския театър, последван от 370 на брой театрални и оперни постановки с негови декори.

Малък формат с две камили и дюни – един истински малък бисер, е работа на Стоян Василев 1904 – 1977. Роден в Пазарджик, Василев завършва живопис в Академията през 1927 при проф. Цено Тодоров. Прави добри пейзажи от Търново. Има повече от 30 изложби у нас и няколко в Германия.

Много различни от останалите творби в изложбата са есенните крайбрежни дървета на Господин Георгиев 1909 – 1978. Роден в Стара Загора, той завършва декорация в Академията, а през 1932 специализира в Академията в Рим. Известен е със своите пейзажи и портрети.

И разбира се – не може да има тематична морска изложба без името на Христо Каварналиев 1894 – 1951. Популярният варненски маринист завършва през 1915 Художественото училище в София. Специализира в школата на Франц Щук в Берлин. Пътува из Русия, Италия, Франция. Урежда повече от 40 изложби у нас, има и няколко в чужбина. В тази изложба го виждаме с един платноход, изпълнен в смесена техника.

Плажните радости на летовниците около една скала проследяваме с акварела на Преслав Кършовски 1905 – 2005. Художникът специализира във Варшава графика и сценография. Директор е на НХГ през 50-те години. Във Варна идва като сценограф на театъра 1936 – 37 г. След това е в Народния театър. Прави илюстрации, работи графика, живопис, пише много за българското изкуство в печата.

Голям залив със скали, които толкова приличат на Балчик, показва стила на Петър Дачев 1898 – 1968. Роден в Котел, Дачев завършва Художественото училище при проф. Цено Тодоров, учи известно време и в Академията на изящните изкуства в Цариград. Рисува предимно пейзажи живопис, прави и много рисунки и литографии, илюстрира книги, пише критически материали, сътрудничи на издания за изкуство.

Тихомир Коджаманов 1892 – 1975 присъства с две работи – масло, в което бурното море бие скалите и акварел с тема Созопол. Коджаманов

учи при проф. Мърквичка в Художественото училище. Специализира във Виена през 20-те години, работи в областта на пейзажа. Рисува често бреговете на Дунава, прави и портрети. Има повече от 20 самостоятелни изложби.

Още Созопол - от 60-те години ни дава маслото на Петър Томов.

Венета Атанасова 1905 – 1980, близка на Никола Танев, е представена с платното „Вятърна мелница” и с един страхотен Балчик с неговите сипеи, къщички и заливно море. Тя завършва Академията през 1932 при проф. Стефан Димитров. Популярна е като керамик, участва в изложби на приложното изкуство в Европа. Има почетен диплом от конкурса ваъв Фаенца, Италия.

„Рибарите” са работа на Атанас Михов 1879 – 1975. Михов е роден в Стара Загора, завършва Рисувалното училище при проф. Вешин. Рисува Добруджа, Тракия, планините, крайбрежията на нашите реки. Обича пейзажа и пейзажът го обича. През 1919 г. прави изложба във Варна. И има редица представяния у нас и в чужбина.

И един автор, когото познаваме с неговите рилски пейзажи, а сега виждаме със скали край водата. Това е Кирил Матеев 1920 – 2005. Той завършва Академията при проф. Дечко Узунов и е сред най-добрите познавачи на планинската природа на България.