Пред полупразна зала се игра премиерният спектакъл на Модерен театър „Божествата на касапите“ от Ясмина Реза. Кризата явно е засегнала и феновете на фестивала. Присъствам като зрител почти от създаването му. Досега не бях виждала роден театър да не препълни салона. Може би за първи път организаторите трябва да се радват, че навлеците с пропуски са толкова много. Че инак срам. Те поне създадоха, макар и привиден, калабалък, та да не им е кофти на актьорите. То и спектакълът не си струва парите. В началото издишаше отвсякъде - и като постановка, и като игра. Пълна скука. Постепенно артистите се поотчупиха, но не достатъчно, че да си тръгнеш с приятен вкус в устата.

Чувайки „Модерен театър“, човек има други очаквания. Някак си не му се иска да се срещне с поредния комерсиален спектакъл. Режисьорът му проф. Пламен Марков има своето оправдание за това положение. По неговите думи такава е целта на новия храм на Мелпомена - да прави комерсиален театър, но от стойностни заглавия. Не знам. На мен ми се гледа последното, освободено от претенции, но и отдалечено от битовизма в чистата му форма. Лично на мен ми идва повече тоталният реализъм на декора. Всичко си беше съвсем истинско – книгите, сладкиша, които ненужно ядоха, течността, която пиха, за де се напият и откачат съвсем, само повърнята не докараха.

Може би повредата е в моята глава, защото хората, не тези с акредитациите, а онези с билетите, се забавляваха. Многооооо се смяха, и все в неподходящи моменти. Странно чувство за хумор има българинът. Голям майтап падна, когато показаха кадър на малко момиченце с хамстер. Да не говорим за кикотенето, което предизвика страданието на една от жените – Анет (Ирини Жамбонас), която направи добра роля. В интерес на истината в близост до мен бе седнала групичка от млади хора, които просто се заливаха от смях. Доброто им настроение се запази и на излизане от салона. Чак им завидят. Това означа, че проф. Марков и актьорският екип са постигнали целта си да се харесат на обикновените хора.