Коментар: Тоя човек чедото си На дявола врече. Той с поганци яде, пие И със тях братува, Всички теглим, нази мъчат – Той само добрува. Покрай него сички ние Ще умреме гладни, Суша да не бе станала, Град щеше да падне!" …………………….. Направиха съвет таен, Мислиха, кроиха, Ум и сговор не им липса – И скоро решиха. На заранта, преди слънце, Попът са затече Под мишницата с патрахиля И с старото светче. ..................... На полето той излезна И спря се при друма. И застана срещу изток, В земя кол побива, Метна на врат патрахиля, Светчето открива. И зачете глухо попът, Брада му трепери... Молитва ли, клетва ли бе – Той се начумери. ................. От тогава край туй място Кой мине, замине, Се същите думи казва, Се същото чини. Пътник ли, овчар ли някой Минува из друма, Като хвърли камъка си, "Проклет да е!" дума. ………………….. Из селото вест се пръсна, Че кмета бегал е, И че сметка на сюрмаси Да даде не щял е. .......... И потеря устрои се, Се отбор юнаци, И жар войнствен се събуди В тихите селяци. Един махат сопи, други Пушки, други вили, .................. Подир малко го сгащиха На една пътека. “Обесете този Юда, На тая борика!" – "Не! извика Зелен-Горо, В яма да го фърлим!" – "Не! друг рече, кожата му С плява да напълним!" – "Не!" "С катран да го намажем!" Тъй, отвърна пети, – "Тая вечер на хорото Той ще да ни свети!" И очи им пущат пламен Въз нещастни Цека, Всяка смърт за тоз изедник Види им се лека. (Вазов, Грамада)