Коментар: Е, ти пък сега Робърт, плиткоумни приказки. ‘Най-хубаво е там, където нас ни няма’ е цитат от филма ‘Столичани в повече’, който се следи с огромен интерес от ‘избягалите’ в чужбина. И защо смяташ, че като живея в Канада не обичам България? Напротив! Тръгнах си много огорчена преди година и половина. Не, не бягах, ами тичах с все сили. И аз се борих, Робърт! И един ден си свих знамената, прибрах си оръжията, взех си детето и мъжа и хайде беж да ни няма. Имахме си всичко, което българина смята за висок стандарт: собствена панелка (луксозна ), 2-3 дипломи, прилични професии с измислени доходи и няколко заеми към милата татковина, с които аз като една истинска вълшебница успявах да закърпвам семейния бюджет и да купувам веднъж годишно прилична марка маратонки на сина си. И той милият като мен беше опитен фокусник, защото успяваше да изкара цяла година с тях. Не, че измервам грижата за детето с броя маратонки на година. Не! Нито пък мечтата ми беше да си купя къща с басейн в Канада. Просто бягахме от чалгата, простотията и безхаберието. Е, избягахме. Оставихме родителите си да тъгуват по нас. Та, в тази връзка да те питам, Робърт, ти ли ще им плащаш мизерните пенсийки или да продължавам да пращам парички? И как точно се бориш, че не ми е ясно? Ако питате колко ми струва детето в Канада, то отговора е прост: 20% от месечната ми заплата. Да не мислите, че Канада се интересува от родителите на имигранчетата? Ами! Ние сме просто едни добре ухажвани придружители на едно бъдещо канадче. Бат Бойко щял да върне емигрантите. Ха да видим как ще стане! Кураж, мили родители!

Коментар: Боже, докъде я докарахме! Както се казва в един български филм "Най-хубаво е там, където нас ни няма! Поздрави от една българска майка, която отглежда детето си в Канада, където пък децата са №1!