Открита изложба на входа до Морската градина във Варна, показва табла на българските опълченци, видя репортер на Moreto.net. Поводът е 140 години от освобождението на Варна на 27 юли, по инициатива на Община Варна и Музея на Възраждането.

Българското опълчение е военно формирование от доброволци, което се сражава в редовете на руската армия по време на Освободителната война през 1877 – 1878 г. То се явява естествено продължение на вековната традиция българи да участват като доброволци във войните на Руската империя срещу Османската държава на Балганския полуостров. За разлика от предходните войни, този път руската страна поема изцяло създаването., организирането и ръководеното на този български доброволчески корпус. На 17.04.1877 г. корпусът получава името Българско опълчение.

За негов началник е назначен ген. Николай Столетов, а самото то е включено към т.нар. „Преден отряд“ на ген. Йосиф Гурко.

Сред българските опълченци е варненецът Георги Сивков, зачислен към II дружина, IV рота. Участва в боевете на атаката на Шейновския укрепен лагер. След Осбождението се завръща във Варна и се прехранва като обущар. През 1923 г. е обявен за почетен гражданин на Габрово, а през 2015 г. на Варна. Умира през 1940 г. във Варна.

Сред другите опълченци са Панайот Кърджиев, Атанас Лъженски, Иван Беев, Иван Владиков, Станю Дюлгеров, Господин Иванов, Стефан Николов, Никола Славов, Атанас Вангелов, Никола Корчев и др.

Варна е последният освободен български град от Турско робство, заради значението си на голям геостратегически, морски, крепостен и търговски център. Свободата и е резултат на дълга дипломатическа война.

На 27 юли генерал Столипин влиза с войските си във Варна и връчва разпореждане, което лично взема от Цариград, на Фазлъ паша с думите: "А теперь убирайся из Варньi".

Бързото настъпване на руската армия през зимата на 1878 година предизвиква огромно вълнение сред малобройната по онова време българска общност във Варна.

Преди руските войски да превземат Варна, воюващите сили се споразумяват да прекратят войната. Така Свободата спряла пред портите на Варна. След първоначалното въодушевление настъпило мъчително очакване. 

Въпреки, че договорът от Сан Стефано вече бил подписан, въпреки, че в него било упоменато, че Шуменската и Варненската крепости трябвало да бъдат освободени от турските гарнизони, двата града останали в техни ръце. Договорът от Сан Стефано категорично казвал, че крепостите Варна и Шумен трябва да бъдат сринати. В него обаче не се упоменавало кога да стане това и кога точно да напуснат турските войски. 

Едва на петото заседание на Берлинския конгрес през юни 1878 г., след поредни заседания и мъчителни преговори Турция склонила да изтегли войските си. И наистина началото на юли, турският гарнизон напуснал Шумен, но се укрепил във Варна под командването на Фазлъ паша. 

Главнокомандващият руските войски, генерал Тотлебен, издал заповед да се тръгне към Варна. На 24 юли външните укрепления били завзети. Същият ден, разгневен от протакането, генерал А.Столипин лично се отправил към Цариград, взел разпореждане от турското правителство за предаването на Варна и на 26 юли той връчил заповедта на Фазлъ паша с думите: "А теперь убирайся из Варньi".

Така историческите събития и факти водят към датата 27 юли 1878 година. Денят, в който всички българи с цветя, хляб и сол и с радост през сълзи се събрали в двора на училището и църквата да посрещнат освободителите си.