Прожекцията на филмът ще се състои от 17:30ч. в Зала 1 на Фестивален и конгресен център, непосредствено преди „Два дни и една нощ“, като входът ще бъде с един билет. Лентата проследява причините за протеста на младия мъж
За представянето на лентата „Пламен“, която е част от селекцията на фестивала София филм фест, пред варненска публика като специални гости се очаква да пристигнат режисьорът Андре Андреев и сценаристът Мартин Маринос. Желанието им да присъстват е продиктувано от неделимата връзка между историята на Пламен, събитията, станали катализатор за трагичния му край и обществото, част от което е той - далеч от столицата и все пак, изиграло преди две години основна роля за падането на тогавашното правителство.
Андре е роден в Перник, но вече повече от 15 години живее в САЩ. Той е съдружник във филмовата компания "Dresscode". Мартин е докторант във факултета по медии и комуникации в Питсбъргския университет. Дисертацията му е върху връзката между "неолибералната трансформация на медийната среда в България и крайнодесния дискурс" в страната.
Ето какво споделиха Андре Андреев и Мартин Маринос пред Moreto.net за работата си по филма.
Какво провокира създаването на филма?
Андре Андреев: С Мартин живеехме в САЩ по времето, когато през 2013 г. започнаха самозапалванията. Имаше малко информационно покритие и много хора извън България не знаеха за протестите. Решихме да направим кратък документален филм за това и почти веднага се спряхме на случая с Пламен. По това време доклада на разследващите органи не бе готов и имаше много въпроси и версии относно случилото се на 20-ти сутринта.
Ако трябваше да правите филма в настоящия момент, същият ли щеше да бъде като готовата вече лента? Има ли нещо, което щяхте да промените?
Мартин Маринос: И когато правихме филма ни се искаше да имаме повече време, за да направим още интервюта. Но иначе, ако започвахме сега отначало, едва ли щяхме да направим по-различен филм.
Какъв се надявате да е ефектът от филма?
Андре Андреев: Надяваме се публиката да разбере две неща: да опознаят какъв човек е бил Пламен приживе – креативен, грижовен и лоялен към всеки, когото познава. А от друга страна - зрителите да получат повече информация за причината той да предприеме тази екстремна форма на протест.
Кое е основното, което се опитва да внуши?
Мартин Маринос: Главна цел на филма е да представим човешката история на Пламен. Смятаме че филмът предоставя възможността на всеки да направи собствено заключение за Пламен и това, което се случи с него. Но най-важното за нас е филмът да помогне за запазването на паметта за Пламен, както и да продължи дискусията за това, което се случва със страната ни.
Кой е таргетът на лентата?
Андре Андреев: Целевата група е както българската, така и международната аудитория. Една от целите на филма е тези събития да заслужат внимание в чужбина. Още повече, че това се случва в контекста на подобни протести в Европа по същото време. Интервюирахме американския журналист Матю Брюнвасер, който беше писал за Пламен в “Ню Йорк Таймс”.
Нямате ли притеснения, че фокусирането върху случилото се би могло да провокира други хора да последват примера на Пламен?
Мартин Маринос: По никакъв начин. Както казахме вече, ние се фокусирахме върху живота на Пламен, а не толкова върху смъртта му. Във филма няма героизиране на смъртта му, която е изключително болезнена и трагична.
Кое бе най-трудното при създаването на филма и кое бе основното, на което държахте? Кое ви впечатли най-силно?
Мартин Маринос: Най-трудно бе да подберем подходящите материали за филма. Пламен е бил една изключително артистична личност и имахме голям избор от материали които демонстрират този аспект от живота му. Но това е късометражен филм и трябваше да направим трудния избор да не включим много интересни материали.
Колко време отне заснемането на лентата?
Андре Андреев: Първите интервюта снимахме 7 дни във Варна в края на 2013 г. През 2014 направихме няколко сета снимки в Перник и интервюто с Матю в Калифорния. За да завършим филма, ни трябваше около година и половина.
През чий поглед е поднесена историята и защо точно на тези гледни точки се спряхте?
Мартин Маринос: Филма е поднесен през перспективата на приятелите на Пламен. Включихме и двама журналисти, които са работили по случая.
Емоцията или фактите са водещи в лентата?
Андре Андреев: Искахме да пресъздадем атмосферата на неспокойствие и напрежение във Варна. Монтажът на филма е забавен, за да дава възможност на зрителя да възприеме казаното в интервютата. Използвани са много широкоформатни кадри, засилващи усещането за изолираност и празнота. Това работи за по-емоционално изживяване, въпреки че всичко казано във филма е факт.
Има ли категорични факти около случилото се?
Андре Андреев: Няколко дни преди да пристигнем във Варна излезе докладът от разследването. Ние проверихме изцяло данните, за да се уверим дали в него всичко е коректно. Междувременно обсъдихме случая със Спас Спасов, един от журналистите, запознат най-добре със събитията.
Лесно ли се съгласиха близките да говорят? Истината еднаква ли е за всички тях?
Андре Андреев: Месеци наред търсихме контакт с най-близките му приятели и роднини. За тях не беше лесно да застанат пред камерата. Много от тях не желаеха да бъдат заснети и ние напълно ги разбирахме. “Психологическият профил” на Пламен, направен от разследващите, беше тотално неприемлив за приятелите му и повечето поискаха да споделят своята гледна точка за неговия живот. Имаше различни мнения за Пламен, защото всеки го познаваше от различни страни.
Какво е личното ви мнение за случилото се и какво е виждането ви за Грамадата от камъни пред Община Варна? Трябва ли да продължи да съществува в сегашния си вид като символ на случилото се или е добре да се трнасформира в друга форма?
Мартин Маринос: Въпросът за Грамадата ще трябва да се реши от варненци и според нас трябва да има широка дискусия за това, която да не включва само политици. Все пак Пламен бе част от един огромен протест.
Къде ще бъде представен филмът освен в България?
Андре Андреев: След премиерата на Софийския филмов фестивал “Пламен” ще бъде показан на филмовите фестивали в Солун, Сан Франсиско и фестивала на американското документално кино в Палм Спрингс.