Евангелските разкази свидетелстват, че на този ден преди повече от две хилядолетия на кръст е разпънат Иисус Христос. Само седмица след посрещането му като Цар и Месия със викове „Осанна!” този път тълпата викала „Разпни го!”.
Днес е най-тъжният и същевременно ден на надеждата за всички християни. На Разпети петък Иисус Христос, който е едновременно Бог и човек умира на кръста. По онова време това е било най-унизителното и жестоко наказание. Христос го приема, за да освети и освободи от греха човешката природа. Смирението на Богочовека в този ден е в името на любовта към хората. Чрез жертвата на Христос хората, които вярват в Него, ще бъдат дарени с вечен живот.
Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг: Църквата повелява да не се яде, нито да се пие. А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение.
Велики петък е най-тежкият и страшен ден от седмицата преди Великден - извършваме възпоминание на бичуването, поруганието, разпъването и страшната смърт на нашия Спасител. На Велики петък сутринта, когато в центъра на храма се изнася св. Плащаница.
От 2010 г. с решение на правителството, България влезе в състава на християнските държави, обявили деня за неработен.
Велики, Разпети Петък е денят в който Исус е разпънат и положен в гроба. Това е ден, в който не се работи, а се съпреживява страданието. Българинът казва, че на този ден и пиле не е пее.
Постът е особено строг - църквата повелява да не се яде, нито да се пие – дори вода.
На Велики петък извършваме възпоминание на бичуването, поруганието, разпъването и страшната смърт на нашия Спасител. В този ден Светата Църква ни припомня как разбойникът от кръста изповядвал, че Христос е небесен Цар, както и молбата му Господ да не го забравя в царството си. На тези събития са посветени и богослужебните песнопения.
Сутринта на Велики петък се четат и пеят Великите (или Царски) часове (първи, трети, шести, девети). Наричат се Велики както заради продължителността, така и заради важните събития, които ни припомнят, а Царски, защото през византийската епоха на тях са присъствали и царете. Часовете се пеят и четат в петък сутринта. Те съдържат псалми, тропари, пророчества, апостолски четива, евангелия и молитви.
Сутринта на Разпети петък се изнася Плащаницата върху, която е изобразено погребението на Христос. Самата тя се поставя върху украсена маса.
След деветия час се продължава с последованието на вечернята.
Вечерта на Велики петък се отслужва утренята за Велика събота, а след песните на канона символично се снема от Кръста Разпнатият, обвива се в плат и се полага в светата кувуклия, символизираща гроба. Тялото на Господа е избродирано или изографисано върху плащаницата и изобразява това снемане.
През целия ден и вечерта се може да се мине под Плащаницата, символизирайки нашата съпричастност и вяра. Вечерта Плащаницата се изнася за вечерно богослужение и с нея се обикаля храма като символично погребение на Христос. Поклонението на Плащаницата продължава до събота вечер, минути преди Възкресението.