Регистрация
8.1°C     Направи Moreto.net начална страница
Начало
Пътеводител
Новини
Афиш
WEB указател
Снимки
Обяви
Пауза: брой 2 / 25 ноември - 1 декември, 2011

Градският часовник на Варна


През 1775 г. французин на име Шевалие описва Варна при своето посещение с думите: ”Варна има около 16 000 жители, 12 джамии, 2 черкви и кула камбанария, построена преди 20 години, на която се намира часовник с камбана….


Историята

Часовниковата кула във Варна се е намирала в градинката зад днешната сграда на театъра и е служила като наблюдателница на пожарникарите. Не се знае дали е била дървена или каменна, как е изглеждала и кога е разрушена. Може би през 1828 г. при обсадата на Варна по време на Руско-турската война, когато варненската крепост (Ески кале) е частично разрушена, повечето от жилищните сгради, църквите и джамиите са сринати от руската обсадна и корабна артилерия. При оттеглянето си през 1830 г. руснаците разрушават и средновековната крепост Кале ичи - непокътната остава само цитаделата Барут хане. Или при големия пожар във Варна (юли 1854 г) по време на Кримската война (1853-1856 г.)

Идеята за изграждането на нова часовникова кула се реализира през 1888г., по времето на Кръстю Мирски – кмет на Варна (1888 - 1890 г.). Община Варна възлага изработка на проект за каменна пожарна кула с часовник, висока 24 метра на архитект Сава Димитриевич. Мястото е избрано в тогавашния център – между градската градинка и Катедралата. През същата година изгаря зала „Конкордия” и града остава без салон. Възложен е и проект за изграждане на зала за събрания и театри до кулата. За 2 години часовниковата кула и зала „Съединение” за построени и открити. В началото часовниковата кула се е използвала като наблюдателница от пожарникарите, защото от върха й се виждал целия град. Сигналите за пожар се подавали с флагове през деня и с фенери през нощта до изграждането на телефонизацията през 1898г.

Часовниковият механизъм е закупен и монтиран през 1890 година от известния революционер Отон Иванов, деен участник в Априлското въстание.

Купен е от Лондон и се смята за истинско произведение на изкуството, но никъде по него няма информация нито за марката, нито за производителя. Системата, изграждаща часовника, е затворена в голяма дървена кутия, до която се стига по тесни извити стълби, прилепени до каменните стени на кулата. На всеки 4 секунди, за да се преместят, стрелките се задвижват от оси и зъбни колелета. Вместо познатите от днешните часовници пружинни механизми се задвижва от тежести, висящи в средата на кулата, а „навиването” става като нишката, на която са закачени тежестите, се навива чрез обикновена манивела на голям баран в страни от основната група зъбни колела.



Отон Иванов свързва живота си с тази кула и поддържа Градския часовник до последния си дъх. Умира във Варна през 1934 година на 84-годишна възраст. Синът му, Иван Отонов, наследява занаята на баща си. Той също поддържа Часовниковата кула на Варна до смъртта си през 1973 година. Негов чирак още от 40-те години на миналия век и приемник днес е Боян Николов.

Срещат се случайно, когато майката на Боян му търси работа като чирак. Синът й иска да стане радиотехник, но мястото за чирак в единствената тогава работилничка за радиоапарати във Варна е заето. Тогава Иван Отонов го приема в своето часовникарско ателие. Започва от нулата, но с честност и усърден труд успява да спечели доверието на майстора и се превръща в негов избраник за пазител на кулата. Боян получава ключа към градския часовник и когато Отонов отсъства от града, той е този, който сверява времето. Майсторът имал само дъщери и за това за наследник на ключа избира него. След смъртта на Иван Отонов до днес ключът за Часовниковата кула държи Боян Николов.

Той е изцяло отдаден на работата си. Часовниковата кула е животът му. Зимата на 2005 година се налага да влезе в болница. Тогава приятели му се обаждат по телефона да му кажат, че часовникът е спрял. По това време валял мокър сняг, който се натрупал под стрелката и тя замръзнала на „и половина”. Бай Боян излиза от болницата, за да настрои часовника.



Преди време часовникарят не получавал никакво възнаграждение за труда си, докато един от заместник-председателите на Общинския съвет не го извикал да го пита колко пари взема. Бай Боян отговаря, че нищо не получава, просто ходи ей-така – да си свърши работата. Сега към пенсията си получава хронорар за поддръжката на часовника.

Пазителя на времето във Варна



Днес той е на 82 години и може да бъде наречен Пазителя на времето във Варна. От средата на миналият век - далечната 1943 г. той сам поддържа часовниковата кула във Варна. От тогава механизмът на градския часовник работи непрекъснато и е спирал най-много за 2-3 часа. Според твърденията на специалистите подобен часовник може да да работи едно хилядолетие, стига да има добра грижа. За да работи градския часовник, "пазителят на времето" Боян Николов на два пъти седмично се изкачва до върха на кулата, по 90 стръмни стъпала, където вдига тежестите, които движат механизмите. Всяка пролет и всяка есен майсторът извършва сезонна профилактика.

Сега обучава две момчета за свои наследници и вярва, че ако има кой да милее за този часовник, ще го има още 1000 години.


сн. Moreto.net, Impactpress Group, Регионална библиотека - Варна
Разгледай галерията:
7
6
5
4
3
2
1
Брой: 2
25 ноември - 1 декември, 2011
седмично издание
Още от брой 2
Помощ за децата на Варна
Стартът на DMS-кампанията на Фондация Свети Свети Константин и Елена ще бъде обявен на 28 ноември 2011...
Градският часовник на Варна
През 1775 г. французин на име Шевалие описва Варна при своето посещение с думите: ”Варна има около 16...
Да си спомним за Фреди Меркюри
На 24.11. се навършиха 20 години от смъртта на Фреди Меркюри, един от най-великите музиканти за всички...
Екстремни преживявания: Пътеката на вяратa
Zhang Jia Jie, в провинция Хунан, Китай е невероятен каньон, може би дори по-зашеметяващ от този в Енши....
Болки в гърлото
Рязък спад на температурите, ветровито и дъждовно време – това са клопките на иначе красивата и щедра...
Само за пари ли работим!?
У човека е заложена необходимостта работата му да е значима, дори не винаги това да е осъзнато. Имаме...
Нездравословното хранене - бич N.1 за българите
Според изследване на Световната здравна организация, българите най-често страдат от заболявания свързани...
Екзотичните плодове - вкусни и полезни
Екзотичните плодове са едновременно вкусни и много полезни. Предлагаме ви списък с някои от тях. Научете...
В кухнята: Книжен кебап
Книжният кебап, като ястие от турската кухня, би следвало да се приготви с агнешко месо, аз обаче не...
Семейни забавления за студени дни
“Няма нищо по-хубаво от лошото време”, е заглавието на романа на Богомил Райнов, но в ежедневието определено...
Първата у нас Фейсбук изложба
Фейсбук се е превърнал в част от живота на повечето хора и ето, че първата Фейсбук изложба у нас е вече...
Очаквайте: Змейова сватба
Казанлъшкият театър „Любомир Кабакчиев” гостува във Варна на 14 декември. "Змейова сватба" е легенда...
Премиерни филми за тази седмица
Три нови предложения в програмата на кино Арена за тази седмица: "Корумпирани ченгета", екшън с...
Добрите оферти във Варна
Цветя и през зимата Цикламата Цикламата - "нежното ухо на девица". Вероятно това доста точно сравнение...
Албумите от брой 2
Змейова сватба - постановка (албум)
Градският часовник (албум)
Фейсбук изложба (албум)
Пътеката на вяратa (албум)
Пауза - брой 2 - 25 ноември - 1 декември, 2011
Помощ за децата на Варна
Градският часовник на Варна
Да си спомним за Фреди Меркюри
Екстремни преживявания: Пътеката на вяратa
Болки в гърлото
Само за пари ли работим!?
Нездравословното хранене - бич N.1 за българите
Екзотичните плодове - вкусни и полезни
В кухнята: Книжен кебап
Семейни забавления за студени дни
Първата у нас Фейсбук изложба
Очаквайте: Змейова сватба
Премиерни филми за тази седмица
Добрите оферти във Варна
 © Moreto.net - Сайтът на Варна RSS Новини   RSS Обяви   Условия   Форум   Блог   Пауза   Реклама   Контакти  
ПРИЯТЕЛИ: 
1.1 + 1.0
Бургас   Казанлък   Монтана   Несебър   Сандански   MyHoliday.bg   Приятели   Запознанства   Elmaz.rs   Моите пари  
Moreto.net в Google+ и Facebook