Той е у нас за среща с българската асоциация на хотелиерите и ресторантьорите. Междувременно българският туристически бранш остава в стачна готовност заради тези проблеми.
Почти в цяла Европа ДДС ставките за туризма се намалят. Резултатът е, че се отварят нови работни места и противно на очакванията доходите в хазната се увеличават. Това твърди Марк Фон Милдерс - вицепрезидент на асоциация HOTREC, която обединява 45 асоциации от 33 европейски страни.
„Аз участвах в преговорите за намаляване на ДДС ставките в Белгия – там те паднаха от 21% на 12%. Това доведе до създаването на 80 000 нови работни места”, сподели Милдерс.
У нас туристическият бранш излезе на национален протест, за да поиска данъкът добавена стойност да падне на 5% за техния сектор. Сега хотелиерите заделят 9%, а ресторантьорите- 20 на сто. Отговорът на финансовото министерство е категоричен:
„Този въпрос няма да го коментираме. В моя мандат това няма да се случи”, заяви твърдо Горанов.
Противниците на идеята за по-ниско ДДС в туризма смятат, че това ще ощети хазната. Най-лошите сценарии очертават, че дефицитът ще е при всички случаи за сметка на някои социални плащания.
„Не сме съгласни с тази гледна точка. Ако погледнем европейския пример. Имаме 2 милиона фирми, които работят в нашия туристически сектор. 90% са малки предприятия. И в последните 5 години имаме растеж от 2 милиона нови работни места. С намаляването на ДДС са се увеличили постъпленията в хазната. Ние сме сигурни, че намалянето на ДДС ще помогне на малките, семейни фирми. Ако страна като България не го направи, това ще доведе до масов фалит и те ще излязат от бизнеса. Никой няма интерес от това”, смята Милдерс.
„Малкият и среден бизнес отива по дяволите. Ще има сигурно над 30% фалити”, заяви Вени Петрова – председател на Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация.
Според представителите на европейската туристическа асоциация HOTREC, парите, които фирмите могат да спестят от данъка, ще се превърнат в инвестиции в работна ръка. А от там - в цялостен икономически растеж, както за бранша, така и за страната.
„Важно е да отбележим добавената стойност, която дава един работник. В нашия сектор годишно около 25 000 евро е издръжката на този работник като заплати. То той би донесъл оборот от 35-40 000 евро. Тоест това, което се дава за заплати, се изплаща на фирмите многократно”, обясни Милдерс.
Туристическият бранш в България се изправя и пред друго предизвикателство, което според тях ще коства огромни разходи. Именно Наредба 18. И след срещата с министъра, те остават на позициите си.
Според хотелиерите и ресторантьорите, наредбата налага ненужни ограничения и въвежда неконкретни текстове, които могат да се тълкуват според предпочитанията на проверяващите обектите. По време на срещата с Горанов, обаче единственото обещание от него е, че ще се работи по текстовете, които регламентират отклонения в оборота. Сега заведение може да се затвори и заради 10 лева разлика. Ще се работи такава мярка да се предприема само при 10% отклонение.
Друго настояване на сектора е категоризацията на хотели и ресторанти да е единна и да се прави от браншовите организации, а не от министерство на туризма.