Последните четири години от средата на 2009 г. до края на февруари тази година, когато редовното правителство подаде оставка, могат да се характеризират като период на силно влошаване на финансовата позиция на страната, заяви Орешарски. За периода публичните финанси на страната са се влошиха с близо 8 млрд. лева. Фискалните резерви намаляха с около 4 млрд. лева, като в края на февруари дори спаднаха до ниво 3,9 млрд. лева. За същия период правителственият дълг се увеличи от 10 млрд. в средата на 2009 г. на 14 млрд. в края на февруари тази година, съобщи министър-председателят.
Към момента правителството е поело ангажимент, съгласно сключени договори за финансиране в размер на над 1 млрд. лв. със срок до края на тази година. Половината от тях не са планирани в бюджета за тази година.
Поетите финансови ангажименти със срок за следващите няколко години са общо за 1,624 млрд. лв. В тази сума не са включени задълженията на болниците, които са около 350 млн. лв. Това са общо близо 3 млрд. лв. задължения, които правителството трябва да покрива през настоящата и следващите години, посочи премиерът. Той припомни, че през февруари беше емитиран вътрешен облигационен заем в размер на 800 млн.лв. с 6-месечен срок на изплащане. Падежът на тези облигации е през август.
Наблюдава се рязко повишаване на задлъжнялостта на по-голяма част от държавните фирми. Извадка от 12 големи фирми формират задлъжнялост от 5,4 млрд. лева дългове. Сред тези фирми преобладават енергийните - 8 фирми, чиято обща задлъжнялост достига 4,567 млрд. лева, заяви Орешарски. Той подчерта, че задълженията показват трудно бъдеще за същите тези държавни фирми.
Премиерът информира и че за първите пет месеца на годината приходите от ДДС са само 37,8% от планираните, а приходите от акцизи са 33,8% от разчетите. Стартирани са мерки за подобряване събираемостта на приходите, въпреки това трудно можем да очакваме да се неутрализира действието на гореспоменатите фактори. Може да се очаква свиване на размера на изпълнение на приходите. Ускоряването на връщане на ДДС ще влияе в обратна посока, ще намали нетните приходи от ДДС", убеден е Орешарски.
Той подчерта, че от началото на годината до края на месец май са одобрени разходи в размер на 357 млн. лева, от които 209 млн. лева са извънредни и непредвидени. "Така за първите 5 месеца са изчерпани възможностите за гъвкавост. Вече бе предприето 5% съкращение на разходите на министерствата и централните ведомства", каза Орешарски и добави, че това едва ли ще помогне. Премиерът е категоричен, че до края на годината предстоят месеци със силно превишение на разходите на приходите. Тези фактори правят належащо актуализирането на бюджета на тази година.
Пакетът от социални мерки, обявени наскоро, няма отношение към актуализацията на бюджета. Средствата за тях ще бъдат обезпечени чрез вътрешни размествания на разходите, каза премиерът.
Той зададе и въпроса възможно ли е да не се актуализира бюджетът и отговори: „Разбира се, ако не разплатим задълженията към бизнеса през ноември и декември и отново спрем да възстановяваме регулярно ДДС, тоест ако продължим водената до момента политика на извеждане на фискалните цели пред целите на икономическото развитие и възстановяване на икономиката. Политика, която всички сме убедени, даде негативни резултати през последните години и която се преоценява дори от по-твърди привърженици на консервативния подход по управление на публичните финанси", обясни министър-председателят.
По думите на Сергей Станишев първата и фундаментална грешка и порок на правителството на ГЕРБ е било постигането на нулев бюджетен дефицит. „Това доведе до гигантски проблем - снежна топка от задлъжнялост в бизнеса. Държавата стана най-непредсказуемият фактор в българската икономика, защото държавните задължения не бяха изплащани, доведе до масови фалити особено на дребни и средни фирми и увеличаване на безработните с близо 400 000 българи", каза лидерът на социалистите.