Миксът от зърнени култури, сушени плодове и ядки се появява в началото на XX век, „изобретява го” швейцарският лекар Бирхер-Бенер, наричан още баща на суровоядството. Той пръв забелязал, че смятаните по това време за „силна” храна преработени продукти като бял хляб, месо и сладкиши, не само не подпомагали възстановяването на болните, но дори влошавали състoянието им. Затова лекарят създал своя клиника и започнал да храни пациентите си изключително със сурова растителна храна, включително и мюсли. Повечето от тях вече били лекувани с различни методики, но без никакъв резултат. Благодарение на менюто на д-р Бирхер-Бенер обаче като по чудо започнали да оздравяват, четем в женското списание Hera.bg

Оттогава, та до днес мюслито има славата на здравословна храна. Далеч обаче не всеки продукт, на чийто етикет се мъдри това название притежава качествата на своя първообраз. Популярността на закуската доведе до появата на множество разновидности, които съдържат шоколад, много захари, рафинирани и печени продукти. А истинското мюсли трябва да бъде богато на фибри и едновременно с това с ниско съдържание на захари. Както и да не бъде подлагано на никаква термична обработка. Затова, ако искаме храната ни да бъде не само вкусна, но и полезна, трябва внимателно да четем етикетите.

Правило 1: Цели овесени ядки вместо корфлейкс

Качественото мюсли трябва да съдържа цели необработени овесени ядки, на първо място, защото във външната им обвивка се съдържат разтворимите фибри, които подобряват перисталтиката на червата и извличат токсините от тялото. Доказано е, че хората, чието меню е богато на фибри рядко страдат от онкологични заболявания. Освен това въглехидратите от цялото зърно се усвояват бавно, като по този начин за дълго оставят чувство за ситост при сравнително ниско съдържание на калории, а богатото съдържание на магнезий регулира нивото на кръвната захар. Ако в продукта зърната са смлени значи става дума не за мюсли, а за неговия американски събрат - корнфлейкса. Както знаете обаче хранителните навици идващи от този край на света не се славят като най-здравословните.

Правило 2: Продуктите не бива да са термично обработени

Съставките на мюслито – зърна и плодове трябва да бъдат само изсушени на въздух, а не печени. Дори нагряването само до 70-80 градуса разрушава много витамини. Затова колкото и да са вкусни корнфлейса, хрупкавото мюсли и карамелизираните ядки, по биологична ценност те отстъпват на класическата рецепта.

Правило 3: Избягвайте добавената захар

В съдържанието на етикета тя често се крие под имената глюкозо-фруктозен или царевичен сироп. На практика обаче прибавя към купичката ви с мюсли само празни калории и никакви полезни вещества. По-добрите подсладители са медът и кленовият сироп, но тъй като цената им е сравнително висока, производители предпочитат да ги пестят (въпреки главозамайващата цена на някои продукти). Затова оптималния вариант е да си купувате натурално мюсли и сами да си го подслаждате.

Мюсли собствено производство

Ако в супермаркетите така и не ви се отдаде да откриете истинско, здравословно мюсли, можете да си го приготвите сами. В здравословните магазини (и не само) можете да намерите овесени, пшенични или ръжени ядки, сушени (внимавайте да не са захаросани) плодове, сурови ядки. Така можете да си съставите рецепта по ваш вкус или да използвате:

класическата рецепта за мюсли на д-р Бирхер-Бенер:

3-4 с.л груби овесени ядки

1 ябълка настъргана

1 с.л. мед

150 мл. прясно или кисело мляко

1 с.л. едро счукани орехови ядки или слънчогледови семки.

Овесените ядки се накисват от вечерта в студена вода. На сутринта водата се излива и върху ядките се настъргва ябълката. Добавят се медът, млякото и ядките. Мюслито се разбърква и е готово за консумация.