Любомир Пипков е роден на 6 септември 1904 година в гр. Ловеч. Син е на Панайот Пипков. Любомир Пипков е един от най-големите български съвременни композитори. Той е създал богато товрчество в почти всички области на музиката. Представител на т.нар. второ поколение български композитори, един от учредителите на "Дружеството на българските компонисти "Съвременна музика" (1933).

Многообразната му творческа реализация като композитор, литератор и поет, публицист и общественик, педагог и художник с ярка социална позиция и прогресивни за времето убеждения, го определят като водеща личност в музикалната култура и българския интелектуален елит през 30-те до 70-те години на ХХ век.

Учи пиано при Ив. Торчанов и Х. Визнер. Завършва Ecole Normale de Musique Париж (Франция), композиция при П. Дюка и Н. Буланже, и пиано при Ив. Лефебюр.

След окончателното си завръщане в България през 1932 работи като корепетитор и хормайстор в Софийската опера и се включва активно в работата на новооснованото дружество "Съвременна музика". След 1944 заема отговорни обществени постове. Директор на Софийската опера (1944¬-48). От 1948 е професор по вокални ансамбли в ДМА/БДК (дн. ДМА "П. Владигеров"). Създател и първи главен редактор на списание "Музика" (1948) (от 1953 "Българска музика"). Участва в много конгреси и международни журита. Председател на СБК (1945¬-54). Почетен член на СБФД (1974). Удостоен посмъртно със званието член-кореспондент на изкуствата на ГДР (дн. Германия). Пише във всички жанрови сфери на своето време, творчески преосмисляйки тяхната образност и музикален език. Автор е на опери - „Янините девет братя", „Момчил войвода", „Антигона 43"; вокално-оркестровите творби; 4 симфонии и други за симфоничен, струнен и камерен оркестър, за глас и камерен оркестър; камерна музика; хорови, солови песни, детски песни, обработки на народни песни за глас и пиано; музика към филми и др. Сред хоровите му шедьоври са "На нивата", "Пролетен вятър", "Жълта пеперуда", "Нани ми, нани, Дамянчо", "Приглушени песни" ¬ цикъл за женски хор и други, влезли трайно в репертоара на българските хорове и утвърдили престижа на българското хорово изкуство на авторитетни международни форуми.