Пържените храни са вкусни – мазни и с хрупкава коричка, устата ни се налива със слюнка само още щом усетим аромата им. Нищо, че след като хапнем завидно количество от тях често ни прилошава и получаваме киселини. За съжаление това не са единствените негативни последствия от консумацията им, пише женското списание Hera.bg . При силното нагряване както мастните киселини в олиото, така и на белтъчините в продуктите, те започват да се разграждат, като образуват отровни вещества вещества – канцерогени и мутагени. Факт, за който всички знаем, но предпочитаме да „забравяме”.

Но ето, какво се случва с иначе полезните храни по време на пържене:

Рибата, месото и яйцата

Това са продукти, които доставят голямо количество белтъчини на организма ни, но само ако са приготвени правилно – варени, задушени или печени на слаба фурна. При пържене на висока температура аминокиселините претърпяват съществени промени – някои от тях стават трудноусвоими, а други се разграждат и образуват отровни вещества (сероводород и амоняк), канцерогени (бензопирен) и мутагени (пиролизат). Всички те най-много се съдържат в хрупкавата коричка – колкото по-тъмна, толкова повече.

Картофките

Картофите са богати на въглехидрати, витамини от групата В и С, калий и съдържат само 80 ккал на 100 гр. Какво се случва обаче, когато ги сложим във пръскащото олио? Под въздействие на високата температура и мазнината не само калоричността им скача от 3 до 8 пъти в зависимост дали приготвяме домашни пържени картофи или чипс, но в тях се образува и акриламид – вещество предизвиква образуването на ракови заболявания. И тук важи същото правило – колкото по-дълго и при по-висока температура е пърженето, толкова повече отрови се образуват.

Зеленчуци, колбаси, кайма

Сигурно вече сте озадачени кое обединява тези продукти. Отговорът е съдържанието на нитрати и нитрити. При зеленчуците те се натрупват от почвата, а при колбасите и месните полуфабрикати се прибавят като консервант (Е249-252). Сами по себе си нитратите и нитритите не са опасни, докато не се превърнат в нитрозамини – вещества, които предизвикват рак на стомаха. Един от начините това да се случи е пърженето.

Растителните масла

Растителните масла съдържат предимно мононенаситени и полиненаситени мастни киселини, които са жизненоважни за организма ни. При нагряване обаче те започват да се разрушават – при различните масла този процес започва при различна температура, като за ориентир се взема точката на димене. Така например за популярните в нашата страна слънчогледово олио и зехтин (рафиниран) тя е около 230°C. Трябва обаче да имаме предвид, че отделянето на токсични вещества започва много преди това и не бива да пържим с тези мазнини при температура над 190 °C. Да контролираме температурата в тигана обаче е трудна задача, без да забележим тя може да се покачи до 300°C, особено ако ползваме газов котлон. Затова най-подходящата мазнина за пържене е оризовото олио (точка на димене 300°C), което традиционно се използва в китайската кухня. По-устойчиви на разграждане са и наситените мазнини – палмово, кокосово масло и свинската мас. Обратното – не бива да пържим с краве масло - при него процесите на деструкция започват още при 60 °C. Същото важи и за неговия заместител маргарина.



Как да намалим вредното въздействие на пърженото

Да, пърженото е вредно, но понякога не можем да му устоим. А ако спазваме следните правила можем значително да намалим вредното му въздействие:

● Да пържим възможно най-кратко и да не допускаме да се получи прегаряне или кафява коричка.

● Да не използваме мазнината повторно. Затова пърженето в тиган при умерена температура е за предпочитане пред използването на фритюрник.

● Да комбинираме пържената храна с много пресни зеленчуци и пълнозърнест хляб – тези продукти съдържат целулоза, която се свързва с токсичните вещества и ги извежда от организма, както и витамини-антиоксиданти – бетакаротин, С, Е.