Близо 45 000 потомци на македонски бежанци живеят в момента във Варна. Това каза Ангел Ангелов, член на Управителния съвет на Македонското културно-просветно дружество „Гоце Делчев” в морския град. По думите му до 1918 година македонските бежанци преместили се да живеят във Варна и областта са около 20 000 души. Ангелов допълни, че много преселници има в общините Дългопол, Бяла, Балчик, Провадия и т.н. Характерно за тях е било, че когато се заселят в дадено населено място са бързали да създадат свой македонски дружества, чрез които да си помагат. Във Варна е било получено разрешение през 1925 година от общината за учредяването на македонския дом. Характерното за него, е че той е построен изцяло със средствата и труда на бежанците от Македония.

През този период македонските бежанци са избирали да живеят най-вече в София, Варна и Пловдив. По тях години морския град е привличал бежанците с това, че града е бил в икономически разцвет. „Тук е било пристанището, жп. линията и тука намират пристан”, каза още Ангелов. Той отбеляза, че местното население ги е посрещнало македонците с една голяма съпричастност. В македонското дружество все още се пазят списъци с въстаниците дошли във Варна през зимата на 1902 година след разгрома на Горноджумайското въстание. Бил е направен даже и списък, кой от какви вещи се нуждае – панталони, обувки, ризи и т.н, като общината на Варна сама се погрижва да намери на хората място, където да се установят. Ангел Ангелов заяви, че сведенията, които се пазят в дружеството от този период показват и колко тежко е било пътуването на хората към Варна. Те са оставяли покъщината си и са тръгвали направо от полето – голи и боси.

След като са пристигнали във Варна една част от бежанците са станали бозаджии, хлебари, брашнари и т.н. Ангелов допълни, че интересното с македонските бежанци е, че доста бързо са се замогнали е не след дълго е имало и доста адвокати, лекари и дори кметове на морския град са с македонско потекло.