Най-новата фарова кула на нос Галата пък е открита на 13.08.2000 г., а целият фаров комплекс е завършен на 05.05.2001 г. Намира се на нос Галата. Това каза командир на поделение 28680 към Военноморска база – Варна лейтенант Ивайло Митишев. Запален 1863 г., модернизации: 1913, 1932, 1938, 2001 г. Идеята за нов фар на нос Галата, с по-силна оптика става реалност на 15.12.1913 г. когато светва пробно новият фар. Кулата е била бяла бетонна с бяла сграда в основанието. Височина на съоръжението от основата му – 13.5 м. Височина на светлината от средното морско ниво - 62.5 м. Далечина на видимост на светлината при ясно време – 25 мили. На 15.06.2001 г. официално се въвежда в експлоатация новия фаров комплекс Галата. Кулата е висока 21 метра, огънят е на 77 метра над морското ниво. Видимостта на фара е 22 мили. Характеристиката му остава същата - за период от 15 секунди, три проблясъка за 5 секунди и пауза. В момента:старият фар е затъмнен, 2001. Според Милан Асадуров едно писмо до братя Шкорпил от началото на ХХ век съдържа данни, че фар на нос Галата е съществувал още в 1204 г. от Хиждра (или 1790 г. сл.Хр.). Въпросното писмо се намира във Варн. архив.

Докато (то, писмото) не бъде намерено - единствените достоверни данни за фар на нос Галата са от 1854 г. На карта № 2285/1854 г. на носа е изобразена постройка с кула в средата. Тя не отговоря като архитектура на фара, за който се знае, че е построен през 1863 г. На една литография от отново 1854 г. англичанинът Едмънд Уокър е изобразил Варненският залив гледан от птичи поглед от югоизток. На носа действително има изобразена фарова кула, около която има малка пристройка. По него време Кримската война е в разгара си и Варна е основна снабдителна база на съюзниците, които като цяло са развити морски държави. Нищо не се знае за съдбата на фара след войната, но според Известие до мореплавателите № 33/27.07.1863 г. на Хидрографския офис на Кралският флот до края на септември във Варненският залив трябва да светнат две светлини. Едната от тези светлини е фарът на нос Галата, наречен южна точка на залива. Той е с фиксирана бяла светлина от V степен, издига се на 164 фута(50 метра) над морското ниво и се наблюдавал от 10 мили при добра видимост. Другата е портова светлина, постоянно светеща, червена 49 фута (15 метра) над морето, поставена върху градските стени. Далечината й на наблюдение е 4 мили. Светлината най-вероятно се е издигала на нос Варна, там,, откъдето сега започва вълнолома. И двете светлини са запалени на 15.08.1863 г. Те са отбелязани в карта на Варненския залив № 2285/1863 г. Фарът на нос Галата е представлявал осмоъгълна бяла кула с височина 7,5 метра. От сградата на фара остана само кулата, вградена в новият ресторант ”Галатея”, построен през 1968 - 1970 г.

Последната следа от фара, строен през 1863 г., бе погълната от голямо свлачище на 26.02.1998 г. в 17,50 часа. Идеята за нов фар на нос Галата става реалност на 15 декември 1913 г. когато светва пробно новият фар. Официалното му откриване става на 20 декември с.г. За бързото изграждане на новият фар вероятно оказва влияние и факта, че България вече е воюваща държава. За оборудване на минно-артилерийски позиции при отбраната на залива е бил нужен светещ ориентир с голяма далечина на наблюдение. Изградена е изцяло нова фарова сграда с помещения за личният състав и кула висока 13 метра. Оптиката е на френската фирма”Барбие Бенар и Турен”, със сила на светене от ІV степен. Диаметърът и е 750 милиметра и е висока около 2 метра. Лагерува във вана с живак. Разходва 0,7 кгч двойно рафиниран петрол, а въртенето се осигурява от 120-килограмова тежест. Характеристиката е груповопробляскваща с три проблясъка и пауза от 10 секунди или период от 15 секунди. Фарът има мазе, в което в случай на нужда да се крие личният състав. Стените са зидани от камък, дебели 70 сантиметра, а подът е от железобетон, дебел 30 сантиметра и армиран с железопътни релси. По тях и досега могат да се прочетат надписи на немски език. На юг има две прозорчета като амбразури за наблюдение. На 27 октомври (нов стил) 1915 г. руският линеен кораб ”Императрица Мария” с главен калибър 320 мм стреля по една фалшива брегова батарея на нос Галата.

Преки попадения няма, но от експлозиите са напукани 15 стъкла на оптиката и едно е счупено. През 1932 г. фарът е електрифициран и на 10.07.1932 г. заработва наутофон (звуков сигнализатор за мъгла) на немската фирма”Юлиус Пинч”. Звуковият сигнал на наутофона е буквата ”В” (Варна) от морзовата азбука. Периодът на излъчва с паузата е 30 секунди. Фар Галата се превръща във фаров комплекс Галата. През 1938 г. е електрифицирана самата оптика - поставена е 1000 W лампа.През 1958 г. е монтиран радиофар ”Лоренц” с мощност 150 W излъчващ буквата ”Г” (Галата). Две години по-късно е монтиран девиационен радиофар ”МРМ-61” - съветско производство. Той излъчва буквата ”Д” от морзовата азбука. Старата френска оптика работи до 1987 г., когато е подменена със съветска с кръгово излъчване АСА-500. Преоборудвано и фенерното отделение. Това става на 03.04.1987 г. Две години след голямото свличане на земна маса (26.02.1998) се взема решение за построяване на нов фаров комплекс. Първата копка е направена на 27.06.2000 г., на 12 август оптиката е монтирана на кулата и светва пробно в 12,40 часа. Това се прави, за да има резервен вариант на фара, ако се активизира ново свлачище. След свличането нос Галата придобива стъпаловиден силует, такъв какъвто има на една снимка от 1899 г. На 13.08.2000 г. кулата с оптиката официално са открити. На другата година фаровият комплекс е завършен и с Известие до мореплавателите № 7/15.06.2001 г. официално се въвежда в експлоатация фаров комплекс Галата. Кулата е висока 21 метра, огънят е на 77 метра над морското ниво. Видимостта на фара е 22 мили. Характеристиката му остава същата - за период от 15 секунди, три проблясъка за 5 секунди и пауза.