- Г-жо Неделчева, как ще коментирате проблема с връщането на българските роми и решението на френските власти?

- Проблемът наистина е много чувствителен и затова на първо време бих се въздържала от коментар, най-малкото защото в Европейския парламент не сме стигнали до обсъждането на този въпрос. Мога обаче да изтъкна няколко аспекта, които ще бъдат взети предвид. Миграционната политика все още е в прерогативите на съответната страна. Оттам и решението на всяка държава членка да постъпва еднолично. Това са проблеми, които са натрупани от много години и специално във Франция за съжаление тази група е свързана с престъпността и незаконно пребиваване в страната. Знаете, че Франция втвърди изключително много позицията си в това отношение. Казвам го и като човек, живял осем години там. Това е изцяло национална политика и Саркози го заяви ясно още с встъпването си президентския пост. Той беше категоричен, защото в самото френско общество има негодувание. Причината е, че голяма част от ромите или се възползват от социалната система, или имат пребиваване, което не помага те да се интегрират в обществото. Затова казвам, че това е много чувствителен проблем и изцяло зависи от националния суверенитет.

- Какво според вас е решението за интегрирането на ромите в обществото и изобщо възможно ли е такова?

- Смятам, че докато не интегрираме тези хора в процесите на обществото, няма да намерим някакво разрешение за техните трудности. Мисля, че през последните години получихме няколко урока, от които си взехме поука. Идеята не е ромите да получават помощи наготово и съответно това да предизвиква негативна реакция в обществото. Необходимо е да има работни места и тези хора да се трудят, защото парите, които получават, трябва да са заработени. Старите политически практики за даването на социални помощи не стимулират ромите по никакъв начин.

- Група евродепутати ще посетите Хаити. Чуват се доста притеснителни неща относно средствата за подпомагане на обстановката там.



- Така е. Делегацията ще се състои от трима души. Аз отивам на мястото на председателя на Парламентарната асамблея и бивш еврокомисар по развитието Луи Мишел, който ме посочи за свой заместник. Мисията ще бъде в Хаити и Доминиканската република от 29 август до 4 септември. В Хаити са предвидени срещи с Бил Клинтън, който знаете, че е специалният пратеник на ООН, с президента и министър-председателя. Идеята е да видим какво се случва седем месеца след земетресението. До нас достигат много обезпокоителни данни, че в крайна сметка голямата еуфория и солидарност, която международната общност демонстрира, всъщност не е подплатена с реални действия. Европейският съюз е изключително активен, но само неговата помощ не е достатъчна. До момента Евросъюзът е дал около 300 млн. евро. Предвидени са и много други средства, включително 100 млн. евро за възстановяване на държавните институции, около 1,2 млрд. евро за програма, която да обхване единен национален план за реконструкция. Затова ние искаме да знаем какво се случи с големите обещания на страните, които обещаха 10 млрд. евро. Имаме сигнал, че досега са преведени само няколко стотици милиона евро.



- Как си обяснявате цялата ситуация - имаше огромни обещания, а на практика не е свършено нищо?

- Тук се вижда, че нямаме ефикасно международно сътрудничество. Има нужда от повече прозрачност, за да се проследи откъде идват средствата, да има по-голям контрол. Това е и целта на мисията ни- да видим как се получават и разпределят средствата. Факт е, че в момента 1,3 милиона души все още живеят в брезентови палатки. Оказва се и че има голям проблем със земята. В момента, в който президентът е обявил решението си да премести хората от палатките на друго място, се е оказало, че по време на земетресението са изгубени документите за кадастъра на земята и нейната собственост. Затова искам да попитам защо седем месеца, след като се знае, че това е проблем, заради който не може да има никакво развитие по случая в Хаити, не са предвидени експерти да го разрешат. Трябва да подчертаем обаче и че бяха направени няколко много важни неща. Българският еврокомисар Кристалина Георгиева изигра изключително важна роля. Успяхме да избегнем две много големи опасности, които видяхме при други бедствия по света - става въпрос за санитарната криза, епидемиите, както и за насилието. Спомняте си след земетресението в Чили за какво става въпрос. Намесата на нашия еврокомисар беше много ефикасна, но въпросът е сега да продължим.

- Оптимист ли сте по отношение на развитието на нещата там?

- Нашето послание ще бъде, че нищо няма да се промени, докато се повтарят грешките на предишните поколения. Десетилетия Хаити е била държава, която на 80% е зависела от външна помощ. Докато на местно ниво няма солидарност, няма как те да разчитат на помощта на другите държави. Все пак корабите на ЕС стигат за месец дотам, докато на Доминиканската република това ще й отнеме няколко часа. Затова другият съществен проблем според нас е липсата на регионална солидарност.

- Наскоро заявихте доста оптимистично, че най-вероятно през март догодина България ще се присъедини към Шенген. Какво очаквате от проверката на Брюксел за изпълняване на условията от наша страна, която ще е през есента?

- Очаквам да продължим да си вършим работата така, както досега. Защото само за последната година бяха направени много сериозни стъпки в тази посока. Те бяха високо оценени и в комисията по правосъдие в ЕП, където докладът се прие с абсолютно мнозинство. Имаме подкрепата на Европейския парламент, на институциите. Но знаете, че при вземането на всяко едно решение ЕК се влияе от изпълнението на критериите. Ако продължаваме да работим по същия начин, както досега, проверката не би трябвало да бъде никакъв проблем. Тогава България може да се надява да влезе в един разумен срок в Шенгенското пространство.

- Знаете ли кога точно ще бъде тази проверка?

- Мисля, че в края на ноември. Поне това имах като информация. Ако бъде по-рано, още по-добре за нас, защото по-бързо ще се отиде до крайно решение. В Европарламента преценихме, че България е изпълнила своите изисквания. Сега докладът е при Съвета на министрите, а там интересите са още по-ожесточени.



- У нас се развиваха доста бурни дебати около пенсионната и здравната реформа. Закъснява ли наистина страната ни с осъществяването на промените и решение ли е вдигането на възрастта и стажа за пенсиониране?

- Докато икономиката ни не работи, докато не са решени проблемите, свързани с корупцията, е по-трудно да се обърне внимание на тези сфери, които изискват средства и определено структуриране на системата. Аз разглеждам нещата по този начин. Със сигурност нещата, които не са правени, в един момент стават наложителни и ние трябва да се заемем с тях. И е вярно, че тогава е по-болезнено.

- Факт е, че хората се плашат от промените.

- Плашат се заради опита си през последните години. Защото всеки път, когато се правеха анонси за едни големи реформи, се доказваше, че те не се правят за хората, а за определени малки групи. Особено, когато става въпрос за пенсионната реформа, за здравеопазването, които касаят всички български граждани. Затова разбирам хората.

- Можем ли наистина да говорим, че страната ни започна осъществяването на реформи?

- Абсолютно, и резултатите са видими. Затова трябва да продължим в същия ритъм, за да бъдат промените изведени до успешен край. За една година бяха изпълнени изключително много неща, които имат положителен отзвук в Европа. Имаме пълната подкрепа на Европейската комисия и на колегите ми от Европейския парламент.

- Какви проекти подготвяте за работата си в комисии?



- Сега в комисията по земеделие предстоят много тежки дебати по общото състояние на земеделската политика. Чакаме да ни дадат конкретни законодателни предложения и тук България трябва да бъде много аргументирана в позицията си да търси съюзници, когато става въпрос за запазване или не на директните плащания, начинът, по който да бъдат опростени процедурите по втория стълб. Това са много важни неща. В комисията по правосъдие и вътрешен ред също предстоят няколко много важни неща. През септември започва директивата за даването на убежище и болезнения въпрос за миграцията вън и вътре в съюза. Затова съм и предпазлива по отношение на проблема с ромите.

- Какво липсва на българския парламентаризъм? Предполагам, че наблюдавате работата на българското Народно събрание.

- За съжаление, през последните 20 години институцията парламент беше сведена до една стая за гласуване. Затова трябва да си припомним много добре, че сме парламентарна република и че нашият основен орган е Народното събрание. Хората, които са част от него, трябва да бъдат много активни и аргументирани в своите позиции. За съжаление липсва координация с това, което се случва в Европейския парламент. Знаете, че с приемането на Лисабонския договор националните парламенти могат да дават становища по всеки един законопроект. Това е невероятен шанс, но за този, който може да го използва. Много се радвам, че през последните няколко месеца българското Народно събрание успя да структурира дирекциите си така, че да бъдат по-активни в диалога си с Европарламента.

.

Визитка

Завършила е българска и френска филология

Изкарала е докторантура по политически науки във Франция

Владее английски, френски и руски

Парламентарен секретар е на групата на ГЕРБ в ЕНП