Южноамериканската зелена анаконда, член на рода боа, се оказва най-голямата змия в света, като се вземе предвид съотношението дължина - тегло. Според публикация в "Нешънъл джиографик" мрежестият питон достига до малко по-голяма дължина от анакондата, но нейната невероятно дебелина я прави почти два пъти по-тежка.

Зелените анаконди достигат около 9 метра дължина (има сведения и за по-големи екземпляри), надминават на тегло 227 килограма, а дебелината на тялото им е около 30 см. Женските са видимо по-едри от мъжките.

Другите видове анаконди (жълтата, петнистата и боливийската) също живеят до един в Южна Америка, но всички са по-малко от зелената си посестрима.

Анакондите обитават блата, мочурища и бавни речни течения, намиращи се  главно в тропическите дъждовни гори в басейните на Амазонка и Ориноко. Те са тромави на сушата, но във вода са ловки и почти невидими. Очите и носните им отвори са разположени в горната част на главата, което им дава възможност да се показват съвсем малко над водата, докато тялото им остава скрито, докато чакат плячката си.

Огромните месоядни влечуги достигат учудващите си размери, като се хранят с диви прасета, елени, капибара, птици, водни костенурки и каймани. Понякога в менюто им попадат дори ягуарите, но това става рядко, защото ягуарите са страшни противници и имат превес при сблъсъците с анаконда. Анакондите не са отровни, те увиват мускулестото си тяло около жертвата и стягат примките, докато тя се задуши. Долната челюст е много подвижна и устата се разтваря неимоверно, като плячката бива погълната цяла, независимо то големината й.

След като е налапала голяма жертва, анакондата може да издържи със седмици и дори месеци до следващото хранене. 

Женските анаконди задържат яйцата в себе си и след излюпването раждат 25-35 малки змийчета. новородените са с дължина около 60 см и са напълно способни да плуват и да ловуват. Продължителността на живота на анакондите в природата е около 10 години.