Членовете на цивилизация от времето преди ацтеките са използвали човешки кости, за да изработват копчета, гребени, игли и други предмети за всекидневна употреба, съобщава статията на Сабрина Вейли в "Нешънъл джиографик". Вероятно са използвани костите на починали роднини, смятат мексиканските археолози, провели анализа на около 5 000 костни фрагмента, намерени в древния град Теотихуакан - голяма археологическа зона на около 50 км от Мексико сити.

Бедрени кости, големи пищялни кости и черепи са трансформирани в домакински придмети скоро след кончината на притежателите си, отбеляза ръководителят на екипа Абигаил Меза Пенялоза от националния автономен университет на Мексико. "Теотихуаканите са ползвали каменни остриета да оголят костите от кожата и мускулите. всичко трябва да е ставало скоро след смъртта, защото при изминаването на определено време костите стават твърде чупливи за оформяне" - поясни тя.

Ребека Сторей, експерт  по Теотихуакан от университета в Хюстън подчерта, че оползотворяването на костите пасва на разбиранията на тази култура. "Те не са се боели много от смъртта - каза тя - употребявали са костите на починалите и са погребвали останките им около жилищата си".

Теотихуакан, известен и под прозвището "Град на Бога", е един от най-големите древни урбанизирани центрове в Америка. Той е процъфтявал в периода 100 г. пр. н. е. - 650 г. сл. н. е. (около 750 години). Това е предиспанска култура, в чийто олтари са намерени свидетелства за практикуване на животинско и човешко жертвоприношение. Новоанализираните костни останки са намерени в околността на града, наречена Вентила. Костите са от "класическия" период на Теотихуакан - 200 - 400 г. от. н. е. Специалистите подчертаха, че те носят ясни следи от процеса на оголване от плътта, но не и от действия по жертвоприношение.

Формата на костите, превърнати в предмети, не сответства на откритите кости на принесени в жертва чужденци" - каза Пенялоза. Археолозите установиха също, че всичко е направено от кости на зрели хора, а не на деца и старци. Вероятната причина е, че детските кости са твърде чупливи, а тези на старците имат следи от много болести, като остеопороза. Трябва да се има предвид, че тогава средната продължителност на живота едва е надхвърляла 30 години.

Пенялоза сподели, че учените не са успели да свържат определени костни предмети с някое от разкритите домакинства, но възнамеряват да проведат обширно изследване, което да покаже с голяма вероятност къде са живели собствениците на обработените кости. Това може да има успех: например по вида на стронциевите и кислородните атоми в зъбите учените могат да кажат къде човекът е пил вода, следователно къде в Теотихуакан е прекарал повечето от живота си.  Учените се надяват в бъдеще да изяснят още по-добре и символизма на употребата на кости от роднини в домакинството.