Загубите от иманярство и продажба на исторически и културни ценности у нас са огромни и са необходими по-ефективни мерки за разбиване на действащите престъпните схеми – около това се обединиха ръководството на националния археологически институт с музей и Асоциацията на българските археолози.

Те категорично застават против твърденията на представители на Върховна касационна прокуратура, че археолози подпомагат иманярството и трафика на антики.

Все по-честа става практиката да се изработват и заравят фалшификати, които се пласират на местните и чужди пазари, а обхватът на бизнеса с трафика на ценности е съизмерим с този на наркодилъсрвтото, твърдят аехролозите. В цели села и градове огромен процент от мъжете са наети да разкопават терени и да предоставят откритото срещу заплащане на дилърите.

"Няма политическа воля за справяне с проблема – полицията знае за тези села и нищо не прави – очевидно и част от тях участват в този бизнес - аз съм подавал многократно сигнали и нищо." Проблемът е по-скоро социален - виновни са дилърите, трябва тях да ги залавят, всички – не може 300 археолози или 2000 полицаи да се борят срещу иманярите. Директорът на националния археологически музей Маргарита Ваклинова обяви, че дилърите са добре известни на всички, но не назова конкретни имена.

Археолозите пък се обявиха за по-рестриктивни мерки, срещу пренасянето на ценни предмети зад граница. Друг важен проблем, според тях, е излизането на множество псевдоархеолози от бг университети.