От 1 януари 2011 г. достъпът до търговския регистър, който по закон е публичен, да стане платен, предлага Министерството на правосъдието. Публичността на информацията за фирмите е от изключителна важност за сигурността на бизнеса и именно с този основен мотив преди четири години беше създаден единният електронен търговски регистър, до който всеки да има неограничен достъп, припомня Дневник.

Ведомството на Маргарита Попова обаче огласи поправки в Закона за търговския регистър, според които цялата информация за търговците ще е може да бъде проверявана само след регистрация и заплащане на такса.

За целта ще се изисква електронен подпис или кредитна карта. В останалите случаи информацията ще се получава на място в Агенцията по вписванията срещу лична карта. Не е уточнено дали ще се плаща за всеки отделен документ или цялото фирмено дело. Според проекта безплатна и общодостъпна остава информацията само за името на фирмата, датата на регистрацията, седалището й и адреса на управление. Всеки може да види и списък на актовете, обявени от дружеството, но за да ги прочете, ще трябва да си плати.

Според мотивите за промяната „С регистрирания и платен достъп се осигурява възможност за проследяване и контрол на потребителите на информация от търговския регистър, съдържаща лични данни“. Не е регламентирано обаче кой ще проследява справките в дадено фирмено досие. Проектът приема за лични данни ЕГН, номер на личната карта и постоянен адрес на търговеца. Не е ясно защо само срещу заплащане ще може да се научава кой управлява или представлява дадена фирма и кои са собствениците й. Няма мотиви и за вкарването в „платения пакет“ на основни актове на дружеството като устав и решения на общото събрание.

На фирмите се дава възможност по собствено желание и преценка да „разсекретяват“ свои документи, като изтрият от тях личните данни. На въпроси на „Дневник“ от Министерството на правосъдието допълниха с писмен отговор, че „oграничението се налага от необходимостта да се осигури защита на личните данни и предотвратяване на злоупотреби“ и че „това законодателно решение е възприето от практиката на редица европейски държави“. Оттам поясниха още, че бъдещите такси ще бъдат регламентирани с поправки в тарифата на Агенцията по вписванията, към която е търговският регистър, като размерът им ще включва само необходимите разходи на агенцията за предоставяне на поисканата информация.

„Въпросът не е в размера на таксата, а в това, че не може достъпът до търговския регистър да е съвършено безконтролен“, коментира шефът на Агенцията по вписванията Анастас Георгиев. В мотивите няма финансов аргумент за въвеждане на платения достъп.

Агенцията по вписванията е едно от на-добре печелещите държавни ведомства. Данните показват, че тази година до юни приходите й са 60 млн. лв., а разходите малко над 16 млн. лв.

„Разчитам този проект като ограничаване на прозрачността. Публичните фигури са длъжни да търпят по-голяма публичност, а търговците са публични фигури по отношение на дейността, с която се занимават. Всеки, който иска да печели, е длъжен да огласява тази информация заради сигурността на кредиторите си.

Това е особено важно в страна, в която измамите изобилстват“, заяви шефът на правния екип на фондация „Програма Достъп до информация“ Александър Кашъмов. Според него въвеждането на платен достъп е проблем за публичността.

„Създават се административни пречки за достъпа до информация, тъй като се иска електронен подпис или кредитна карта, а който ги няма, като повечето от хората, ще трябва да ходи лично до Агенцията по вписванията“, обясни юристът.

Според него възможността да се проследи кой е проверявал дадена фирма е в полза на престъпността. „Мафията ще знае кой следи, кой се интересува, кой журналист готви разследване.

Да се дава възможност за проследяване не е обусловено от друг освен от нечист интерес“, заяви Кашъмов. Той определи като абсурд скриването на ЕГН на търговец – „Нали трябва да знаеш за кой Иван Петров Иванов става дума – роденият през 1942 г. или 1976 г.“ Според юристи липсата на яснота кой и как ще „проследява и контролира“ направените справки в регистъра ще доведе до нов тип злоупотреби и корупция, защото се създава възможност за нерегламентирана търговия с информация.

Идеята за ограничаване на пълния безплатен достъп до търговския регистър тръгна от три бизнес организации с мотив защита на личните данни и борба с кражбите на фирми. Но дори и в проекта, който те изработиха, оставаше доста повече открита за всички информация за фирмите. В проекта на правосъдното министерство няма и дума за обещаната на Брюксел поправка, която да улесни достъпа до информация за собствеността на акционерните дружества – след миналогодишната критика в доклада на Европейската комисия за липсата на актуални данни за акционерите.

Като мярка за борба с опашките Министерството на правосъдието предлага всички заявления от фирмите към търговския регистър да се подават само по електронен път. Освен това се въвеждат различни срокове за подаване на финансовите отчети: за ЕТ – до 30 април, за ООД, събирателни дружества и кооперации – до 30 юни, а за акционерни и държавни дружества – до 30 юли=