Във варненската арт галерия “Ларго” ще бъде открита тридесет и третата поред изложба, която представя един от най-известните ни художници проф. Теофан Сокеров-Сокер. Експозицията е част от паралелната програма на VII-то издание на Биеналето на визуалните изкуства „Август в изкуството“, Варна 2010. За варненската публика е изключителен комплимент тази изложба, тъй като Сокера рядко реди изложби извън София, а в морската столица това е първата му самостоятелна изява. Ценителите ще бъдат изненадани от няколко съвсем нови платна на художника, рисувани специално за изложбата му в морския град. Експозицията включва творби, изпълнени в характерния за автора колажен маниер, превърнал се в негова „визитна картичка“. Любими теми за Сокера са вечните метаморфози на човешката душевност, страданието и покоя. Полетът на фантазията му е неудържим. Храна за размисъл ни дават платната “Полет”, “Пътуване”, “Потъване”. Населени с измислени образи, излезли сякаш от други светове, или дошли от тъмните кътчета на подсъзнанието, героите в картините често страдат или размишляват унесено, понякога левитират над земния свят и човешката суета, друг път потъват сред парчетата “цивилизация”, които ни затрупват и отнемат от нашето жизнено пространство.

Но героите на Сокеров са бунтари – дали ще яхват митично чудовище, идващо от преизподнята, или ще скачат от небето в бездната на ежедневието, винаги образите му някак успяват да ни вдъхнат оптимизъм.В изложбата участва и интересният триптих “Разпятие”. Сокеров разработва една и съща тема за разпването на Христа в три картини с различни формати (от 30/20 до 120/80), изпълнени с различна техника – акрил, масло или въглен и през различни години – от 1954 до 2010-та. И тук фигурите сякаш плуват във въздуха, позите са смирени, излъчват благоговение. Лирична и носталгична нотка в изложбата внасят няколко пейзажа, вдъхновени от българските села и природа. Сокеров изгражда атмосферата на прашния селски път или двора на селската къща със замах и завидна убедителност, четката му е уловила особения колорит и специфична цветност на родния български пейзаж. Тук ръката на майстора работи по съвсем различен начин от сюрреалистичните му фантазии, характерни с изчистения и ясен рисунък. Пейзажите му, напротив, са също много богати на детайли, но рисунъка върви плавно, живописването напомня нежните пейзажи на някои от старите майстори.