Френският държавен секретар по европейските въпроси Пиер Льолуш призова държавите членки на ЕС, "начело със страните по произход", да се мобилизират в подкрепа на социалната интеграция на ромите. Типично по френски Льолуш каза: "Трябва всички да се мобилизираме. Задължението за интегриране на ромите е преди всичко на страните по произход, а страни като Франция имат задължението да подпомагат тези усилия.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

 

На нефренски това означава следното: Не искаме циганите да живеят при нас. Ще ви дадем някой лев (евро), обаче вие трябва да си ги приберете и да им берете грижата.

За да не се направи някой, че не го е разбрал, държавният секретар рече още: “Значителните суми, отпускани от ЕС на Румъния - 20 млрд. евро, предвидени във финансовите перспективи на ЕС за периода 2007-2013 г. - "са предназначени и за нейните малцинства". "Не може, от една страна, да има прехвърляне на средства от запад на изток, а от друга -

прехвърляне на малцинства, на които не се отделя достатъчно внимание, от изток на запад", каза Льолуш.

След такъв намек всичко е ясно: правото на свободно придвижване и други права, с които Европейският съюз иначе се гордее, не важи за циганите, особено когато те са имали нахалството да се разположат на френска територия.

Според френските власти в момента във Франция има около 600 палаткови лагери на цигани, предимно румънски, но също така и български. Данни за числеността няма, но се предполага, че джипситата са между 20 и 50 000 и всички са пропищели от тях. Затова и Франция иска да ги разкара, ако не може всичките, то поне по-голямата част от тях.

Значи 50 000 цигани идват множко на 64 милиона французи, обаче на 7 милиона (няма и толкова) българи 1 милион “мургави сънародници” са баш таман, както и 3 милиона на 22 милиона (общо) румънци.

Е това е европейската идея във френски вариант – европейци сме и хуманисти, ама си приберете циганите.

Единствената “вина” на страни като България и Румъния, където са концентрирани голяма част от циганите в Европа, е, че обществата исторически са били толерантни към циганите, за разлика от западните части на континента, където циганите са били постоянно гонени, а в някои случаи, като например през Втората световна война – и избивани. Смята се, че в концентрационните лагери през войната са били убити над 1 милион цигани.

За бедните страни от Източна Европа циганите са огромно бреме. Поне в България повечето цигани нямат постоянна работа, не плащат социални и здравни осигуровки, не плащат ток и вода, данъци. Например със сигурност знам, че циганската махала в Самоков, наброяваща над 6 000 души, в по-голямата си част не плаща ток, а и вода. Не съм сигурен, но предполагам, че е така и в други големи цигански поселения в страната – Ихтиман, Сливен, Пазарджик,  Пловдив, Бяла Слатина, навсякъде.

Това е население, което много малко допринася за общото благо, обаче го потребява в равни с другите размери, че и в по-голяма степен. Например понеже нямат здравни осигуровки, циганите са основните пациенти на звената на “Бърза помощ” навсякъде в страната. Идете например в “Пирогов” и ще видите за какво става дума.

Пиер Льолуш е прав в едно: в Източна Европа се изсипват много пари от ЕС и част от тези пари трябва да се използват и за да може циганите да станат пълноценни членове на обществото. Което ще рече да почнат редовна работа, децата им да ходят на училище, да си плащат тока, водата, данъците и социалните осигуровки.

Това е много трудна задача, обаче е постижима и ще стане по-лесно, ако страни като Франция положат някакви усилия и помогнат на по-бедните и слабите. Сегашният подход – на ви малко пари и си приберете циганите - не само не отива на репутацията на Франция като люлка на свободата и човешките права, но и няма да помогне много, понеже в страни като България и Румъния парите лесно изчезват в частни джобове и ефект няма никакъв. Това, независимо от националната гордост, трябва честно да си го признаем.

Смисълът на Европейския съюз е по-богатите и по-силните страни да помогнат на по-бедните и по-слабите да постигнат икономически и жизнени стандарти, които отговарят на европейските. Това не е просия, а взаимен интерес: колкото по-малко са бедните и нещастни хора в Европа, толкова повече континентът ще се радва на мир, просперитет и свобода, каквато всъщност е била и идеята на основателите на общността преди повече от 50 години. Впрочем, и Европа получи подарък в началото - без американска помощ тя нямаше да е това, което е.

И ако един французин, па бил той и държавен секретар, не разбира това, язък за Франция.