Не една, а цели две танцови академии се вихрят във Варна това лято. Едната е към балетния конкурс с представители от много страни, а другата е само българска. Основател на втората е преподавателката в НМА “Панчо Владигеров” доц. Калина Богоева. Форумът е озаглавен Международна танцова академия „Варна“. В момента участниците там са над 90, а изданието е 17-о.

Началото е поставено през 1993 година и се провежда ежегодно до днес. Освен от България курсистите са от Словения, Чехословакия, Турция, Гърция и Холандия. Бъркат ги със състезателите в Летния театър, но нямат нищо общо, въпреки че и едните, и другите постоянно са там. Просто двете събития вървят паралелно, припомнят организаторите.

Заниманията се провеждат в операта. И тази година се изучават класически танц, репертоар, а с малките се прави специална гимнастика за развиване на тялото чрез йога упражнения. Работи се още върху съвременната техника, характерния танц, екзерсиз, композиция.

Педагозите са изявени български имена от областта на балетното изкуство - доц. Калина Богоева, Николай Илиев, Анна Донева, Милена Симеонова, Павлина Гелева, Румяна Малчева и Георги Елкин. Тяхната работа и талантът на възпитаниците им ще проличат в концерт-продукция на 29 юли, четвъртък, от 11 часа в операта.

Основателката доц. Калина Богоева е специализирала в Москва. Дипломирана е в ГИТИЗ като балетмайстор режисьор. Преподава в НМА “Панчо Владигеров”. Твърди, че най-много в професията й е дал председателят на балетното жури Юрий Григорович. Чрез него разбрала, че една балерина трябва да бъде и актриса.

Доц. Калина Богоева

Идва ново поколение балетисти

- Какво е характерно за тазгодишните Ви ученици?

- Впечатлението ми е, че децата, които са дошли тази година, са страшно умни. Това е новото поколение. То има голяма информация и ум, който работи много бързо и точно. Това ще бъде бъдещето на балета. Те имат собствено мнение. Ако ние, преподавателите, не се активизираме на това ниво, ще им стане скучно. Вижда се, че времето създава други хора с директен начин на мислене. Всеки знае какво може и спокойно го доказва.

- Според Вас кога е най-подходящо децата да излязат за първи път на сцена?

- Според мен българските деца излизат късно. А когато са малки, те носят естествен артистизъм и не се притесняват от публиката. В пубертета малко се затварят в себе си, придобиват някакъв страх. Затова е и нашата продукция накрая.

- Как оценявате настоящата реформа, касаеща сценичните изкуства?

- Всички са много разтревожени. Националният ни балет беше най-силен след руския. Бяхме трупа от 120 души с много богат класически репертоар и с авторитет. Паралелно с това се създаде и балет “Арабеск”. Той е с национално значение за нас, защото е лицето на България в областта на модерния танц. В един момент разбираме, че той просто няма да съществува, защото ще бъде трупа към Националния театър “Стефан Македонски”. Не проумяваме защо. Не сме против реформата. Такава трябва да има. Живеем в нови времена все пак. Но не трябва да се разрушава това, което вече е постигнато и утвърдено, а напротив – да се подпомогне. Нямаме никаква информация какво става. Министърът е умен и способен човек. Но ще бъде жалко, ако някой го подведе.

- Закриването на театри и опери ще се отрази ли на балетните състави?

- Разбира се. Балетът ни по принцип трябваше на днешно време да бъде самостоятелна единица в операта, а той е като приставка на оперния театър. Това изкуство в България за мен е завряно в миша дупка. То е давало на България много радости, победи и известност и е редно да продължи да се развива. Това е изкуство на младостта. Но се оказва, че трябва да се пенсионираме на 60 години. Представете си колко ще е смешно.

- Има ли още строги изисквания за теглото и визията на танцьорите?

- Разбира се. Но забелязвам промяна в децата. Сега пълните са единици. Повечето вече са с дълги крайници и хубави пропорции. Те знаят как да се хранят и родителите им помагат в грижата за това. По рано бяхме по-строги с тях. Те се затормозяваха психически и пълнееха.

Не сте ли конкуренти с другата академия, която тече към балетния конкурс в момента?

Ние започваме и завършваме с конкурса, но не сме конкуренция. Там са чужди педагози, тук са български. Смятам, че българските имат много знания, които могат да дадат. Насочваме нашите възпитаници да гледат конкурса. Това е световната школа. Вижда се, че само с класически танц вече не може, нито само с модерен.

- Как обяснявате масовите падания по сцената в първите дни – с лоша техника или с влажното време?

- Това е прекрасен театър, но за съжаление толкова години не можахме да се организираме ръководните инстанции в България да вземат мерки за покриването му. Навсякъде по света в балетните зали се работи на друга настилка, която е балатумна. Но тя изисква и друга техника. Повечето са работили върху такова покритие и сега им е трудно върху дърво. Различно е сцеплението. Но все пак това е конкурсът. Има и стабилно подготвени кандидати, на които не им влияе.