Ако искаме положителен прираст на населението, трябва да пуснат на пазара отново българските презервативи. Така се шегуват днес зевзеците и май те са единствените, които си спомнят, че някога в страната ни е имало серийно производство на кондоми. Любителите на тънката част и до днес разказват легенди за българския презерватив, издържал на конкурентния пазар едва година-две.

Твърдят, че родният кондом бил сдебелината на вътрешната гума на „Балканче” (б.а.­ мотопед, широко използван от населението по времето на соца), но често се късали и така на пишман любовниците се родили поне по три бебета. От онова време е останал и вицът за рекламата на българския презерватив: „Ние вярваме във вас”.

„Подобни твърдения са преувеличени, защото поточната линия за производство на презервативи беше закупена от Федерална Република Германия. Технологията беше западна, доста модерна и се използва в много страни и до днес”, не се съгласява с обвиненията към BG кондома бившият директор на завод „Латекс” в гр. Бяла Никодим Трифонов. По онова време социалистическият промишлен гигант, създаден през 1963 г., произвежда стотици изделия от суровината, получавана от каучуковото дърво при нарязване на кората му.

След години работа се оказало, че в богатия асортимент от стоки, реализирани успешно в много страни на СИВ, май липсват само презервативите. Четири държави от социалистическия лагер – СССР, Чехословакия, Полша и ГДР, от години се противопоставяли успешно на западното производство, като сами си правели гумени калпачета против зачеване и болести. В Съветския съюз отрасълът дори бил с традиции. По заповед на дясната ръка на Сталин ­ Леврентий Берия, производството на кондоми започнало още през 30-те години на ХХ век, а по времето на зрелия социализъм в страната били построени цели три фабрики.

За да не остане и България назад в това отношение, партията майка решила да открие в завода в гр. Бяла цех за производство на презервативи. Малко преди краха на комунизма, през 1988 г., държавата броила 2 100 000 дойче марки (около 1 050 000 евро) за закупуването на поточна линия. Близо 40-метровият автомат и многото апарати към него са монтирани в помещение от 5000 кв. м в цех №104 на завода. Модерната за онова време поточна линия извършвала над 20 вида операции до излизането на готовия продукт. „Стъклените форми се потапяха два пъти в латексовата смес, за да е достатъчно здрав презервативът. После се събличаха, а „суровите” кондоми се перяха в машини с антимикробен препарат. След като се изсушат, презервативите отлежаваха две денонощия в специално пригодено помещение, обяснява производствената технология бившата отговорничка на цеха Йорданка Стефанова. След това чрез електронен тест се отстранявали спуканите бройки, а преминалите през всички изпитания презервативи се накапвали с различни ароматни благовония. Стъклените форми не позволявали да се правят кондоми с пъпки, брадавички и други съвременни глезотии, но цветовата гама била изключително богата. Един цикъл на машината до процеса на отлежаване траел 16 минути, за които се произвеждали 960 кондома.

Продуктът обаче се оказал трудно продаваем заради грозната си опаковка, а може би и заради тогавашното недоверие на българина към родното производство. Първоначално кутийките били от чисто бял картон и изглеждали твърде семпло на фона на пъстроцветните вносни. После в предприятието опитали с други – напечатали върху картона зодии, цветенца и други украси, но пазарът така и не потръгнал. След три месеца работа цехът спрял, а в протоколите на завода е записана причината ­ „неконкурентна опаковка и необезпечена реализация”.

„В следващи години сме подновявали на два пъти работата на цеха, но все със същия успех”, спомня си бившият технолог в завода Николинка Чакърова. Тя е изчислила, че в предприятието „Латекс” са произведени близо 10 милиона презерватива. Когато пуснали поточната линия, жената се сетила да запази първия кондом, произведен в България. Вместо в музей днес той стои намачкан и унизен между страниците на едно нейно тефтерче.

Граф е баща на гуменото калпаче

Презервативът има дълга история, но за негов създател се счита английският военен лекар граф Артър Кондом. През 1653 г. наследникът на престола Чарлз Втори му възложил да направи противозачатъчни калпачета, които да предпазят от забременяване многобройните му любовници. Графът изпълнил поръчката и скоро се явил при Чарлз с торбички от овчи черва, чиято вътрешност била намазана с краве масло. Славата на предпазителите се разнесла бързо сред аристократите, които смятали, че е въпрос на чест да ги използват. В чест на създателя им торбичките били наречени кондоми.

Съществуват много исторически данни, че подобия на днешния презерватив са били използвани още в дълбока древност. Твърди се, че това била любимата вещ на фараона Тутанкамон. В по-късни години изсушени черва от крави, овце и коне вършели доста добра работа на любителите на ласки.

Линията готова да заработи веднага

Линията за производство на презервативи днес е заключена, но е готова да заработи всеки момент. Ако не бяха евтините вносни кондоми, не бих се замислил и за минута, казва Никодим Трифонов. Днес той е собственикът на цеха за презервативи. Когато дошли демократичните промени, социалистическият гигант, даващ препитание почти на целия град, бил разбит и обявен за приватизация. Част от него купила чуждестранна фирма и започнала производството на луксозни матраци. Бившият вече директор теглил голям заем и купил цех №104, в който освен кондоми се произвеждали латексови ръкавици и други изделия. Днес прави изчисления, че ако тръгне линията за презервативи, само суровината ще му струва толкова, колкото е един опакован вносен кондом. Иначе за качеството няма притеснения. Ако се сменят стъклените тела, могат да се произвеждат различни разновидности, убеден е Трифонов.