Ивайло Балабанов, един от най-големите ни живи поети, е първият носител на новоучредената българска награда „Почетен селянин”. Статуетка с формата на цървул, в който се побира земното кълбо, получи творецът в съботната нощ на 17 юли по време на „Мистериите на Хухла”.

Над 1 000 гости от цяла България и Гърция, качени на връх Илинденя над пограничното ивайловградско село, искрено аплодираха избора. Защо именно роденият в Хухла и живеещ в Свиленград поет заслужава това отличие изказаха своето мнение писателят и преподавател в Пловдивския университет Владимир Янев и художникът Владимир Чукич. Секунди преди връчването на наградата на сцената като прекрасна бяла самодива се появи побратимката на Балабана поетесата Елка Няголова, пристигнала чак от другия край на България – от морската столица Варна.

Тя припомни, че на тазгодишния международен фестивал „Славянска прегръдка” голямата награда „Летящо перо” спечели Ивайло Балабанов. „Докато декламирах стиховете му „Очи” и „Принос към европейската история”, които съм сигурна, че един ден ще бъдат в пантеона на ЕС, цялата зала започна да рецитира с мен, на такъв масов рецитал не бях присъствала”, сподели развълнувано поетесата.

Полупарализираният Балабан получи статуетката „Почетен селянин”, седнал на последния ред на изградения с мраморни камъни през миналата година селски амфитеатър. В ръцете му я постави лично Иван Бунков, издателят на най-тиражния вестник в Родопите „Нов живот”, инициатор и главен двигател на „Мистериите”, които от родова среща /първата през 1983 г./ прераснаха до културен фест, събиращ всяко лято за една вечер родния арт елит в отдалеченото село Хухла. Още един сюрприз зарадва 65-годишния поет – току-що отпечатан сборник с негови стихове „Небесен гурбетчия”, чийто съставител и редактор е Иван Бунков. Книгата е издадена с подкрепата на вестник „Нов живот”, отец Петър Гарена и Христо Куманов.

Че Хухла е раждала и ще продължи да ражда таланти доказа с изпълненията си Богдана Петрова, чиято баба Султана е от глобалното село. Момичето от Пловдив, което през май безапелационно спечели „България търси талант”, разплака с невероятния си глас този път и международна публика. Гръцки и български дечица с гордост показваха автографи от Богито и до последно не искаха да се разделят със сърдечната, а не само гласовита девойка. След поезия и пеене дойде ред и на танца – любовен танц, изпълнен от Маргарита Будинова, известна хореографка и танцьорка, участвала във ВИП данс и нейният партньор Рангел Спиров.

Будинова също е наследник на хухленски род. Наследници на тукашни фамилии са и музикантите, някои от тях известни и в Европа - Атанас Георгиев /контрабас/, Десислава Карамфилова /цигулка/, Златина Георгиева /флейта/. Обединени в трио „Хухла” те изнесоха през деня концерт на водопада – светилище. Между двете прояви някои от гостите пиха за първи път „хухленска бърканица” и опитаха „хухленски зелник”, както и традиционни гръцки и турски ястия, поднесени в селския хоремаг, носещ гръмкото име „Център на света”.

Догодина „Мистериите на Хухла” ще са международен културен фест, заканиха се гръцки култрегери и журналисти. Те единодушно признаха, че няма по-мистично и духовно място за това от връх „Св. Илия” над Хухла. Тук от 12-ти век преди Христа е имало голямо тракийско светилище. Намерени са много скулптори и каменни стели с образите на бог Дионисий, на Тракийския конник, с жертвоприношение на Митра, глава на Асклепий. На върха, наричан от местните Илинденя, преди две години с дарения бе възстановен и доизграден внушителен параклис „Св. Пророк Илия”, а миналата година бе построен и селски амфитеатър. Оттук погледът се зарейва към Българско, Гръцко и Турско.

Близо е калето на Хухла, на което текат поредните международни археологически разкопки доказали недвусмислено, че там е бил средновековният замък „Родостица”, в който е отсядал Калоян при битките си с латините край Одрин.

Вече е готов и сайтът   www.huhla.net , в който ще научите за историята, археологията, потомците на Хухла или както създателят на сайта Иван Бунков споделя : "С множество гледни точки търпимо и търпеливо ще градим виртуалното ни село, ако искаме никога то да не загине !". Явно този забравен от Бога райски кът все още не е забравен от хората – родолюбци!