От „Месията на Русия” до „нещастен клоун” са определенията за Владимир Висоцки. Животът на известния бард, написал над 700 песни, е наситен с много събития, но внезапно прекъсва на 25 юли преди 30 години. По този повод мнозина почитатели си припомнят съдбата му, която би била съвсем различна, ако не бе основното му вдъхновение – любовта. Баналната фраза, че зад всеки успял мъж стои една жена, важи в пълна сила за него. Близките му споделят, че той не бил нито краен моралист, нито Дон Жуан. Нито една от връзките му обаче не е безоблачна. Дори първата му любов – с красивата актриса Изолда Жукова, която се развежда заради него, е помрачена от скандали. Двамата се запознават в МХАТ, когато той е в първи курс, а тя – в трети. Макар избраницата му да отговаря на критериите на тогавашното социалистическо общество – от добро семейство и с блестящо образование – майката на Висоцки не може да я понася. Затова прави всичко възможно, за да ги раздели. Не успява да попречи на сватбата им, но се появява като зъл дух и в най-интимните им моменти.

Тъй като живеят в нейния апартамент, тя често мърмори на снаха си и дори два пъти я принуждава да прави аборт. „Когато разбра, че съм бременна – спомня си Изолда – тя ми се разкрещя, че не иска да става баба. Каза това една сутрин, когато нахлу в нашата стая. Ние бяхме още в леглото и бяхме толкова втрещени, че дори забравихме да се облечем”

Владимир все по-рядко има желание да се прибира в тази обстановка, в която прехвърчат остри думи и започва да пие. Намесата на ревнивата свекърва е толкова зловредна, че разводът е неминуем. Години по-късно Изолда е забравила обидите и си спомня само хубавите моменти от началото на любовта си. „Пазя образа на Висоцки такъв, какъвто е преди да се оженим – дързък и нежен, смешен и грижлив. Ухажваше ме с мандарини, които ми подаряваше без повод и с песни, които пишеше специално за мен. Но талантът му не бе достатъчен, за да очарова веднага хората, които бяха от по-старото поколение. Когато го запознах с майка ми, тя възкликна: „Този нещастен клоун ли е мъжът ти?!” Но още същата вечер той спечели всичките ми роднини с чувството си за хумор”.

Това е и най-голямата притегателна сила, с която Висоцки омагьосва втората си съпруга – синеоката актриса Людмила Абрамова. Запознават се на улицата в Ленинград, където той я моли да му даде пари назаем, за да плати счупени съдове в ресторанта към хотел „Европа”. Същата вечер, когато отива да й върне рублите, й казва, че иска да се ожени за нея. Людмила е покорена от чара и смелостта му, но бракът им не е щастлив. Най-голямата причина за развода им обаче се оказват не скандалите, а френската актриса от руски произход Марина Влади. Тя е поканена на кинофестивала в Москва през 1967 г. и нейни приятели й предлагат да гледа репетицията на постановката „Пугачов”, в която участва Висоцки. Но макар да е възхитена от играта му, мнението й за него като мъж не е ласкателно. „Видях един нисък и зле облечен мъж. Не беше хубав, външността му не беше забележима с нищо, но погледът му беше необикновен”. От своя страна, когато Висоцки я вижда за първи път на вечерята след това, престава да яде, сяда до нея и я гледа като хипнотизиран. „Най-после ви срещнах” - повтарял непрекъснато – „Ще видите, ще успея да ви се харесам”. Това действително става така, но бюрократични пречки спъват любовта им. Марина трудно получава визи за Съветския съюз, а за Владимир е абсурд дори да се опита да напусне страната и да отиде в „гнила и капиталистическа” държава като Франция. Двамата си уреждат съвместни снимки в Москва и едва бракът им помага да бъдат повече време заедно. Но щастието им не е пълно: Марина има три деца от предишен брак, които не биха напуснали лъскавия Париж, за да живеят сред опразнените магазини и безкрайните опашки за хляб и мляко в Москва. Освен това майка му отново се намесва в желанието си да дирижира личния им живот: тя рови из писмата на сина си и споделя прочетеното с приятелки. В същото време политическата цензура се затяга все повече около Висоцки. Властта го упреква, че „се подиграва с патриотизма на съветския народ”, заради което му позволяват да изпълнява официално само три от многото си песни. Появата му по телевизията е невъзможна, но това не пречи на милиони хора да знаят стиховете му и да го наричат „Месията на Русия”.

„Именно тези почитатели го разведряваха в моментите, когато бе най-тъжен – обяснява Марина – спомням си например, как ме изненада една вечер. Влезе в стаята с десетки кожи от сребърни лисици, подарени му от негов фен. Те не бяха минали през специална химическа обработка, тъй като му бяха донесени нелегално. В началото не обърнах внимание на този факт и кроих планове какво ще си ушия. Но след месец, когато ги извадих от гардероба, те бяха потънали в червеи…”

С течение на времето обаче подаръците за съпругата му стават все по-малко за сметка на пиянските запои. Марина му издейства най-модерната за времето си новост – имплантиране на капсула „Есперал” под кожата, която да намалява страстта му към алкохол. Но той я вади с нож и отново посяга към водката. Все по-често й се налага да го издирва по болници или квартири на приятели, където е на прага на смъртта заради занемареното си здраве. На десетата година от брака им страстта отдавна се е уталожила. „Обяснявах си охлаждането му с умората, която е често срещана за съпружеска двойка, живяла толкова време заедно. Не подозирах, че е заради морфина. Това бе периодът, в който разбрах за многото му изневери. Бях болна от ревност и не разбирах, че това бе неговият отчаян опит да се вкопчи в живота, да докаже на себе си, че още съществува”. Изтерзан физически и психически, Висоцки е на ръба на смъртта. На 25 юли 1979 той припада на сцената в Бухара и сърцето му спира да бие. Само бързата намеса на лекарите и точната инжекция го връщат към живота. Но точно една година по-късно, на 25 юли 1980 г., това не се оказва достатъчно. Висоцки умира от инфаркт, както гласи официалната версия, но много хора смятат, че е бил отровен от КГБ заради дързостта си да критикува съветската система.

Внуците му живеят в Америка

Когато Висоцки се запознава с Марина Влади, и двамата имат деца – той двама синове от Людмила Абрамова, тя – трима синове от предишните си два брака. Този факт не е пречка за желанието им да се венчаят, но без малко да спре сватбената им церемония. Когато служителката трябвало да започне бракосъчетанието, погледнала документите им и възкликнала възмутено: „Но вие сте разведени! И имате общо пет деца! И на всичкото отгоре – все момчета!” Младоженците искали да попитат дали ако бяха момичета това щеше да промени нещо, но решили да не спорят повече, за да не им забранят и без това трудно извоювания брак. От него те нямат деца. От Людмила Абрамова Висоцки има двама синове – Аркадий, който днес е сценарист, и Никита – актьор и музикант, гостувал в София през октомври 2006-а, за да представи спектакъл, посветен на баща му. Аркадий има 4 деца, като двете от първия му брак живеят в САЩ, а Никита има двама синове.