Лишен от ненужната пилотска кабина, първият автоматичен изтребител на Обединеното кралство, беше представен на летището в Уортън, Ланкашир, съобщи "Ню сайънтист". Реактивният 8-тонен "стелт" безпилотен самолет "Таранис" може както да изпълнява рутинните мисии на въздушните дрони, така и да влезе в бой за унищожаване на противникови самолети. Създателите му са му разрешили високо ниво на автономия при решенията, но именно това предизвиква сериозна загриженост как роботът ще решава "на своя глава" кое е мишена и кое не.

"Таранис" е британският отговор на превъзходството на САЩ в областта на безпилотните технологии. Досега върхът в тях беше "General Atomics Predator", който бе номер 1 на пазара. Британският робот е резултат от проекта от 2006 година на Министерство на отбраната и BAE Systems за създаване на машина, превъзхождаща "Придейтър". "Таранис" използва специален реактивен двигател "Ролс-ройс" вместо пропелери и в резултат се е получил бърз и високоманеврен изтребител.

Още при прочитането на предварителната информация за новия въздушен воин един от експертите изрази някои опасения. "Той дава на Великобритания водачеството в областта на безпилотните въздушни технологии - каза Ноуъл Шарки, инженер по роботика от университета в Шефилд, специализирал се в областта на автономните военни системи - но за мен звъни алармата, когато стана дума, че напълно автономната интелигентна система "Таранис" е комбинирана с "възможности за поразяване на цели в дълбочина" и "изпълнение на "дълбоки мисии".

Шаркли поясни, че "дълбоки мисии" означава мисии, които не могат да се контролират от пилот от дистанция. "Трябва да знаем дали това значи, че в такива мисии роботът ще взема собствени решения кое е цел и трябва да се удари, защото със сигурност той няма интелигентността да различи цивилни от воюващи" - притеснен е експертът. Уплаха бе изразена и от организацията за премахване на мини "Лендмайн екшън", която подчерта, че пълзящата автономизация на военните системи накрая ще доведе до роботи, които ще решават сами кое е опасност, а това ги прави толкова неподбиращи жертвите си, както военните мини.

Британските военни успокояват опасенията с пояснението, че "Таранис" може да действа и при незначителен човешки контрол, но по принцип управлението му може да бъде поето от дистанционен пилот по всяко време. На въпроса дали след време машините от рода на "Таранис" ще получат възможност да решават самостоятелно, главният въздушен маршал от Кралските Военновъздушни сили Саймън Браянт отговори: "Това е област, в която пипаме много внимателно". Той намира опасенията на Шаркли за безпочвени: "Наистина трябва да сме наясно къде достигат бъдещите граници на автономията на машините, но когато става дума за стратегически ефект, винаги ще имаме човек на пулта за контрол, не можем да си позволим друго".