"Депутатите на ГЕРБ запалиха много пожари, а пожарникарят е само един", е анализът в "Сега". Посочва се, че Борисов е изправен пред дилемата - да съхрани групата си от разпад или да наруши принципите си за безкомпромисност и честност. И в двата случая той губи. Трите оставки на депутати от ръководни постове само за седмица беше аплодирано като нещо невиждано досега. На техния фон бяха изтеглени нови лобистки поправки, проникнали в законите, и изтеглени без обяснения от вносителите от ГЕРБ. Вчера премиерът отново се намеси в последния момент, като промени текст в законопроект, минал току-що на първо четене. Той гаси пожари, но вече се създава впечатление, че лошите подпалвачи са навсякъде. Очевидно Борисов не владее парламентарната си група, нито преките й ръководители успяват да я контролират, заключава авторът.

В интервю за "Класа" Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк, коментира идеята банките да започнат да плащат данък криза и да се въведе налог върху транзакциите на трезорите и финансовите къщи у нас. "Подобна идея трябва да се приема като доста крайна мярка. Защото, какъвто и допълнителен данък да се въведе, в крайна сметка единствено ще натовари финансово банките и клиентите - физически лица и компании. Финансовият министър Симеон Дянков на няколко пъти изтъкна, че най-големият успех на България е, че не са вдигнати данъците. Но ако се стигне до данък криза за финансовите институции, това би било индиректно повишаване на налозите за населението. Не бива да се забравя, че банките не съществуват отделно от българската икономика и ако по някакъв начин техните разходи се увеличават, ще рефлектира и върху разходите на клиентите", е позицията на Хампарцумян.

"Икономическата политика на ГЕРБ е пълна катастрофа" - оценката е на Цветозар Томов, управител на "Скала". В интервю за "Новинар" той посочва фактите от икономическата политика на ГЕРБ - доходите на хората са замразени, държавните финанси се стопяват, безработицата расте, потреблението пада, преките инвестиции намаляват, расте междуфирмената задлъжнялост, увеличава се контрабандата. Съвършено безспорно е, че страната е по-зле в съпоставка с предишни години. Вън от всяко съмнение е, че това правителство не просто не се справи, а усложни унаследените проблеми до безобразие. Основната отговорност за това е на тези, които ни управляват в момента. И ако това не се признае, просто в държавата ни никога няма да има нормална политика, смята Томов.

"Премиерът спря лобистки закон", съобщава "Труд". Извънредна визита в Народното събрание направи вчера премиерът Бойко Борисов. Причината - поредният опит на парламентарната група на ГЕРБ да прокара съмнителен закон. Заради промени в закона за приватизация се разрази мощен скандал. Поправките гласяха, че областните управители ще продават имоти държавна собственост с данъчна оценка под 500 000 лева. А с по-скъпите имоти ще се разпорежда Агенцията за приватизация. Така 28-те губернатори от ГЕРБ бяха на път да се разпореждат с огромна собственост в страната. И да избегнат следприватизационния контрол. След среща с председателя на НС Цецка Цачева премиерът обяви: "Веднага ще бъде внесено предложение областните управители да продават само имоти с оценка до 10 000 лева."

"Труд" помества интервю със заместник-председателя на парламента Атанас Атанасов. Той разказва, че са се обадили на премиера Бойко Борисов заради обвиненията от почти всички парламентарни групи, че ГЕРБ вкарва поредния лобистки текст, че това е закон, който води до политическа корупция. "На мен ми е много неприятно, когато ни обвиняват в лобизъм, особено по текстове, за които няма логика", коментира Атанасов. И допълва: "За 1 г. не можах да свикна, че в пленарната зала 80% от изказванията са политически. Защото, след като три месеца сме обсъждали един закон в комисия, стигнали сме до някакъв проект, като влезе в залата, всичко почва отначало. Може би трябва само текстовете, по които има спорни моменти, да се обсъждат. Така ще спестим много пари на данъкоплатците и време на депутатите."

Доц. Пламен Панайотов, вицепремиер в кабинета "Сакскобургготски", преподавател по наказателно право в СУ "Св. Климент Охридски", коментира инициативата на "24 часа" срещу "милостивата" поправка в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) за тежки престъпления. Дискусията е във връзка с продължаващия протест на близките на пострадали от тежки умишлени престъпления, в това число и умишлени убийства. Опасението на Панайотов е, че след последните изменения в Наказателния кодекс (НК) и в НПК ще се стигне до неоправдано ниски наказания за виновните. Във връзка с протеста е внесен законопроект за допълнение на НПК. Целта е да се стесни приложното поле на съкратеното съдебно следствие и така да се елиминира възможността за изчерпателно посочен кръг от престъпления да се стигне до намаляване на наложените наказания. Според Панайотов не трябва да се подкрепи приемането на предложения законопроект, защото не съдържа цялостно решение на проблема и в този смисъл би допринесъл за поява на нови несъответствия между наказанията и престъпленията. Промените в НПК и НК не е желателно да се решават "на парче".

"Политическа глупост трасира пътя на царя към Страсбург", коментира "Труд". Посочва се, че по въпроса за царската реституция ГЕРБ удари тавана. След толкова скандали, новата власт, вместо да си вземе "царските" имоти (защото няма основание за връщането им, да ги отброи, чуждото да си даде, държавното - на народа), парламентът въведе безпрецедентен мораториум върху всички върнати имоти. При това безсрочно (до изготвяне на закон, от който няма и помен!) Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза не могат да се разпореждат, владеят и ползват собствеността, която властта безпрепятствено им е върнала. Било справедливо, но е белег на тоталитарно мислене. Да забраниш на един легитимен собственик, когото държавните органи са въвели във владение на имоти, и той е плащал данъците за тях, е уникален начин българите да платят два пъти "царските имоти". Авторът припомня, че в подобна ситуация гръцкият крал осъди Гърция в Страсбург.

Според източници на "Труд" прокуратурата ще образува досъдебно производство срещу финансовия министър Симеон Дянков за разгласяване на секретна информация. Преди заседанието на Висшия съдебен съвет вчера главният прокурор Борис Велчев обяви, че сигналът на "Коалиция за България" срещу Дянков за разгласяване на секретна информация е проверен. Подробности не даде, но каза, че наблюдаващият прокурор ще преценява по-нататъшния ход на случая. Ден по-рано бившият премиер и лидер на БСП Сергей Станишев каза, че Дянков е разгласил класифицирана тайна от трибуната на Народното събрание, като изнесъл информация за сключено споразумение между БНБ и предишното правителство.

"Цветан Цветанов праща съдиите сред народа", пише "Труд". "Представителите на Висшия съдебен съвет да ходят по населените места, за да чуят какво мислят хората за осъдените на пробация и порицание крадци. Така че не министърът на вътрешните работи да им е черната овца." Това призова в сряда вечерта в плевенското село Опанец вицепремиерът Цветан Цветанов след среща с жителите му. По думите му, когато един престъпник е пуснат на свобода, той отново краде, а държавата харчи ресурс, за да го залови.

"БНБ отчете драстичен спад на паричните потоци към България", акцентира "Сега". Това е пряко доказателство, че рецесията в страната продължава и кризата изобщо не е към края си. финансовата сметка за първите пет месеца на годината е на минус с 999 млн. евро, докато през същия период на м. г. е била на плюс с 399 млн. евро, съобщи вчера централната банка. Парите, които идват в страната под формата на преки чужди инвестиции, кредитни линии за банките или търговски заеми са паднали с около 1,4 млрд. евро за една година. Депозитите на чуждите фирми и граждани у нас, главно в банките, са паднали с 829 млн. евро за петте месеца. Отливът на капитали от страната е едновременно причина и резултат от рецесията.

"Заковаха начина за смятане на лихвата", пише на първа страница "24 часа". Банките вече няма да могат да играят с базовата лихва по отпуснатите заеми. Тя участва във формирането на крайната цена на кредита. Забраната бе одобрена от парламента с окончателното приемане на промени в закона за потребителския кредит. Там депутатите записаха, че след сключването на договора за кредит банките не могат да променят едностранно начина, по който смятат базовия лихвен процент. Решено бе още банките да публикуват на интернет страницата си текущия размер на използваните банкови лихви и методологията, по която са определени. Ако банките променят технологията или не я публикуват, глобата е до 8 хил. лева.

"Чакайте нова вълна пенсионери до месеци", прогнозира в интервю за "24 часа" Димитър Манолов, вицепрезидент на КТ "Подкрепа". Той е категоричен, че реформа, с която да се държат осигуровките на минимум, да се освобождават пари за бизнеса, а в същото време хората да работят по-дълго, е неприемлива. Манолов припомня, че е имало разчети, според които, за да се възстанови балансът на НОИ, е нужно 6-9% увеличение. Но за да се изчисли прецизно, трябва да се види колко души точно ще внасят тези пари и колко ще теглят. Това, което се прави в момента, ще напълни системата още тази година с нови пенсионери. Когато вдигат стажа с 3 г., всеки, който е около границата, ще тръгне да се пенсионира, обяснява синдикалният лидер.