Двадесетата годишнина от свикването на Седмото Велико Народно събрание бе отбелязана днес с тържествено заседание на 41-то Обикновено Народното събрание. В пленарната зала бяха поканени депутати от Седмото Велико Народно събрание, първият демократично избран президент Желю Желев, омбудсманът Гиньо Ганев, депутати, министър-председателят Бойко Борисов и повечето министри. Нямаше го президентът Георги Първанов, който уведомил по телефона председателя на парламента Цецка Цачева, че предварително планирани ангажименти ще му попречат да присъства на днешното тържествено пленарно заседание. Нека, когато се връщаме 20 години назад, емоциите да бъдат насочени към това, което се случи тогава, към очакванията, с които живеехме всички, апелира Цачева. Тя припомни, че ВНС тогава е фокусирало вниманието на цялата нация и по същество се е заело да изпълнява функциите и на други държавни структури, защото държавността е била разградена.

Според президента Желю Желев (1990-1997) каузата на 7-то ВНС се е наложила през последните 20 години. „Тогава имаше неоснователни критики към конституцията, че е комунистическа, но времето показа, че това е един нормален, демократичен основен закон и в него са залегнали всички принципи на разделение на властите и целият пакет от човешки права“, коментира Желев. Друг е въпросът, че тя не беше добре направена, допълни той.

Според омбудсмана Гиньо Ганев, популярен като „човека-парламент“, през последните 20 години няма създаден политически елит. „Причината е, че макар да има политическа култура, няма политически нрави“, коментира той пред журналисти.

Декларация за годишнината бе приета с гласовете на присъстващите 180 (от 240) народни представители. Пет от тях бяха против текста на декларацията, макар преди това тя да бе одобрена с подписите на представители на всички парламентарни групи, на председателя Цецка Цачева и на всичките й заместници. В декларацията се напомня, че историческата памет съхранява множество дати, доказващи българския стремеж към демокрация, правова държава и национално достойнство. Една от тях е възстановяването на парламентарната демокрация след десетки години, потъпкан парламентаризъм.

„На 10 юли 1990 г. 400 български граждани положиха началото на Великото Народно събрание. Те представляваха различни политически сили с различни идеи за устройството на българската държава, но единни в желанието си да възстановят основите на демокрацията и суверенитета на народа“, се казва в декларацията. И се посочва, че на тази дата българският парламентаризъм преживява своето възраждане.

Историята тепърва ще описва и оценява работата на Великото Народно събрание от 1990-1991 г. Народните представители от 41-то Народно събрание припомнят и потвърждават целите и декларираната воля за градеж на България, основан на ценностите на парламентарната демокрация. Седмото Велико Народно събрание бе избрано на първите демократични избори след 1944 г. на 10 и 17 юни 1990 г. 200 депутати бяха избрани по пропорционална система, и 200 – по мажоритарна. Избрани бяха 366 мъже и 34 жени, разпределени така: БСП- 210, СДС – 145, ДПС – 23, БЗНС – 16, Отечествен съюз – 2, независими – 2, Отечествена партия – 1, Социалдемократическа партия – 1. Първото заседание се състоя на 10 юли 1990 г., а последното – на 2 октомври 1991 г. На 12 юли 1991 г. Седмото Велико Народно събрание прие Конституцията на Република България, която е в сила днес.